-
От баба Ванга разбира подробности за смъртта на баща му
-
И днес творецът се бори за справедливостта с перо в ръка
Това е историята на 80-годишния Иван Христов Падинарски от кюстендилското село Граница. Той обожава да пише и има изострено чувство за справедливост. С него разговаряме за превратностите на живота, за любовта към писането и родовата памет.
Още от малък Иван е запленен от силата на думите и тяхното въздействие. С неукрепнал почерк, невръстното момче сътворява първата си хумористично-стихотворна творба. В един момент спира да пише, защото съученици започват да се присмиват на творчеството му. Остава сирак на 6 години. Разказва ни, че баща му Христо е отровен от негов „приятел”, на когото той е дал много пари за рейс. „Въпросният „приятел”, за да не върне парите на баща ми, заедно с неговия син, който някога е работил в гаражите на УБО, отравят баща ми с вълча отрова”, твърди и днес Падинарски. Така 6-годишен той остава сирак. „През 1948 г. майка ми отива при леля Ванга и тя „вижда” тайната около ранната кончина на баща ми. Пророчицата й казала, че тези, които са извършили злодеянието, ще си получат заслуженото. Първо ще умре първородното дете на един от замесените. Случва се, че на сина, участвал в престъплението, първото дете умира, както предрича леля Ванга. След около 25-30 г. умира и детето на дъщеря му, което се самозапалва”, разказа Иван Падинарски. Той сподели, че тази разтърсваща история го е накарала да повярва във възмездието. Затова като човек със силен, борчески дух е непримирим към неправдите, които отстоява през целия си живот.
Разказва, че посяга към перото отново, когато е на 23 години. След това свива семейно гнездо с любимото момиче, което е обичал цял живот, до нейния последен дъх.
Иван споделя още един интересен факт. По думите му легендарният Ильо войвода е спасил прадядо му. Турци убиват неговия баща. Причината е, че е отказал доброволно да им даде дъщеря си. Прадядото на Иван категорично отказал годеж с турски чорбаджия. След като турците убиват неговия баща, той отива при Ильо войвода и му споделя драматичната ситуация. Войводата го посъветвал да покани турците у дома, за да им даде дъщеря си, както повеляват българските обичаи. Хайдутите, предвождани от Ильо войвода, устроили засада и през нощта по време на празненството извели българите, а турците избили.
След този погром прадядото на Иван, който бил българин от Македония, бива преведен от Ильо войвода в с. Тишаново, Кюстендилско. Там живее със семейството си за кратко време, а после отново се изселват в с. Страдалово. Иван Падинарски е доказан родолюбец и патриот. Той възпява в песен подвига на славния Ильо войвода. По-късно става автор и на песни, които освен героизъм разказват и за красотата на кюстендилската девойка. Признава, че е щастлив, когато има възможност да ги пее пред публика.
Падинарски пише статии и на икономическа тема, тъй като е завършил Икономическия институт във Варна „Карл Маркс”, със специалност планиране и управление на вътрешна търговия. Дописник е към различни печатни издания. През годините е работил по специалността си. Има две дъщери – лекарка и прокурор, и едно внуче, което много обича. Ще представим на читателите на вестник „Вяра” кратки негови афоризми и стихоплетства.
ТЪГА
Тежко в България живеем,
бавно и сигурно стареем,
Няма ги селцата пълни с народ,
и градовете ни с бурен живот.
Трудихме се бяхме задружни,
а днес безработни и никому ненужни.
Работехме ден и нощ безспир,
Машини бумтяха в полската шир,
Фабрики и заводи строихме,
нов социален строй построихме.
А днес в пламъци, смърт и разруха
Трудно се живее брате тука…
Тогава се срещахме по празници и банкети,
А днес в поликлиники, болници и аптеки.
ПЕСЕН ЗА ДЯДО ИЛьо ВОЙВОДА
Прочул се Ильо войвода- кара капитан от Берово
със свойта вярна дружина в Осоговската планина.
Най-напред върви Ильо войвода препасал сабя френгия,
На пояс чифте пищови, на рамо вдигнал пушка бойлия.
Страшна борба води Ильо войвода със турци- върли душмани.
Дом и семейство остави народа ни вярно да брани.
Славен юнак беше Ильо войвода в боя за свобода.
Турските орди победи и Кюстендил града освободи.
Радосвета Златева
