Над 100 момичетата и момчета се учиха от най- добрия, изработваха плетени съдове от пръчки от вестник, с хартия, коноп и прежда
Над 100 момичета и момчета посетиха музейната си работилница за деца на кошничарството в Регионален исторически музей в Кюстендил.
С огромно желание и любопитство те се впуснаха в поредното предизвикателство, като този път до себе си имаха за учител най- известният не само в Кюстендилско, но и в страната майстор- кошничар Димчо Занев.
85- годишният Бай Димчо запозна учениците в тънкостите на този занаят и заедно с тях сътвориха красиви плетени съдове с помощта на пръчки от вестник, хартия, коноп и прежда, прилагайки основни кошничарски техники, с които децата да развият творчески умения.
Майстор Димчо е роден в село Ваксево, където още на 10 години започва да се занимава с кошничарство и до днес продължава да практикува този занаят. Той е един от най- активните и атрактивни участници в организираните празници в област Кюстендил- Празник на черешата, Празник на плодородието, „Панагия”, „Балканска черга” и др., където излага своите плетени изделия и получава много грамоти.
“За изработката на една средно голяма кошница са нужни около 2 часа, 150 пръчки, като за предпочитане те да са от върба. Хубаво е да бъдат обелени и леко изсъхнали, след което се намокрят и се започва изработката. Надявам се този древен занаят да не бъде забравен, а да продължи да буди интерес в идните поколения. Децата показаха огромен интерес и това ме радва”, сподели Бай Димчо, за който кошничарството е животът му.
“Първият летен месец от годината се свързва и с Празника на черешата в Кюстендил, който за десет години се превърна в емблема на града. За това решихме, децата да изработят кошници за сладките плодове. Кошничарството е стар занаят с разнообразно приложение. Той се развива в далечното минало, за да отговори на всекидневните нужди на населението. Затова е широко разпространен. По традиция се изпълнява предимно от мъже като се използват лескови или дрянови пръчки, защото са здрави и притежават свойството да се огъват. Основните кошничарски изделия са свързани със селското стопанство. Затова във всяко българско семейство до средата на ХХ век е имало няколко такива плетени съдове. В работилницата желаещите да се докоснат до този занаят имаха за учител най- добрия кошничар- Димчо Занев. Всички бяха много доволни и щастливи от този урок”, каза Мирослава Таскова, експерт в Регионален исторически музей Кюстендил.
Краси Ценкова
