Българската стопанска камара изрази несъгласие с предлаганата от държавата формула за определяне на минималната работна заплата. Бизнес организацията настоява горната граница на минималната заплата да е 43% от средната, докато правителството предлага вариант, в който минималната заплата се определя в диапазона между 40% и 50% от средната работна заплата за страната.
В предлаганата от правителството формула за ръста на минималната заплата се отчитат и индикатори като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт и др.
Целта е всяка година минималната заплата да бъде определяна чрез формула на базата на обективни критерии, а да не зависи толкова от политически решения.
Макар че социалните партньори и държавата от години преговарят за подобна формула, консенсус и досега не е постигнат. Преди дни правителството публикува проект на рамково споразумение за процедурата по договарянето на минималната заплата.
“Горната граница на предложения интервал от 40-50% за определяне на минималната работна заплата спрямо средната работна заплата надхвърля значително средното съотношение за 22-те държави – членки на ЕС, прилагащи минимална заплата, която достига 41-42%. Предложената горна граница от 50% надхвърля и граничното съотношение на минималната заплата към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за преговори, не по-висока от 42-43%“, се казва в позиция на БСК, разпространена в понеделник.
По данни на НСИ средната работна заплата за септември е 1064 лева, като при спазване на искането на работодателите минималната заплата би трябвало да е 457 лева.
За сравнение минималната работна заплата в момента е 460 лева, а от 1 януари догодина ще стане 510 лева.
“Отбелязваме отново негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на минималната заплата, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит и прагове за т.нар. минимален осигурителен доход“, посочват от БСК.
Според организацията в своята съвкупност всичко това води до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществения сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.
Освен това бизнесът настоява за осигуряването на актуални ежегодни данни за част от индикаторите по определянето на минималната заплата.
