Първият тест за добросъседство между София и Скопие е спорът за историята
“Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще. Какво по-важно има от това да се разбираме и да се върви напред по пътя? Нека учените говорят на тая тема. Хилядолетна история имаме, винаги може да се намери нещо, за което да се скараме”, коментира премиерът Бойко Борисов в четвъртък след общото българо-македонско правителствено заседание в македонския град Струмица.
Той подкрепи за пореден път евроатлантическата перспектива на Западните Балкани и коментира, че “сега е моментът да се използва българското председателство, а след това австрийското, румънското, хърватското, за да може близо две години темата не само да се държи на вниманието на всички в Европа, но и реално да се придвижи”.
Попитан за мнението му за македонския език, Борисов коментира на шега: “Тук, в залата, виждам, че нито един министър и нито един журналист не ползват слушалките за превод. Kакво по-важно има от това да се разбираме и да се върви напред по пътя? Направим ли такъв разговор кой език какъв е, Каракачанов е много подготвен по тази тема – вместо да подпишат договор за сътрудничеството с армиите, с госпожата (македонския министър на отбраната Радмила Шекеринска– бел. ред.) може да дойдат с по един танк”.
“На Балканите трябва да се пазим от думи като „нова епоха” и „исторически”. Трябва повече скромност. Трябва да забравим и за Велика Албания, Велика България, Велика Сърбия, Велика Гърция… Колкото сме по-малко велики, толкова по-бързо ще направим, така че нашите доходи да достигнат тези в Западна Европа”, каза Борисов.
“Нашата политика не е насочена срещу трети страни, а точно обратното – всички на Балканите да получим поравно. Затова еднакво важно за нас е нашите приятели от Македония, Албания, Черна гора и Сърбия по-бързо да се присъединят към ЕС, да няма черни петна в региона”, посочи той.
Освен общото правителствено заседание се проведе и двустранна среща между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. Тя се състоя във Водочкия манастир, който Заев определя като едно от най-красивите места на родния му град Струмица.
“С договора за приятелство и днешното съвместно правителствено заседание Македония и България застанаха една до друга и може да работим като един мотор, който да издърпа целия регион напред”, каза от своя страна Заев.
Общата история остава критичен момент
България постави в центъра на европейското си председателство Западните Балкани, но още в началото на следващата година е много вероятно на преден план отново да излезе спорът с Македония около общата ни история и език.
В петък външните министри на двете държави Екатерина Захариева и Никола Димитров се срещнаха в рамките на общото правителствено заседание в Струмица и поеха ангажимент договорът за добросъседство, който бе подписан през лятото, до края на годината да влезе в сила. За целта той трябва да бъде ратифициран от националните парламенти.
В България не се очаква да има проблеми, но в Македония близката до Русия опозиционна партия на бившия премиер Никола Груевски ВМРО – ДПМНЕ разгърна мощна кампания срещу документа и обяви, че ще гласува против него в парламента.
В договора е предвидено до три месеца след влизането му в сила двете държави да формират съвместна експертна комисия, която да реши спорните въпроси около историята и образованието. Именно това се очертава и като най-значимия тест пред договора. В него не е предвидено кои историци и по какви критерии да влязат в комисията, която трябва “обективно и основано на автентични исторически извори” да тълкува историческите събития.
И пак за танковете
В рамките на визитата вицепремиерите и министри на отбраната Красимир Каракачанов и Радмила Шекеринска подписаха и споразумение за обучаването на македонски танкисти у нас. Те ще се учат да управляват танкове Т 72.
Така сътрудничеството по танкова линия продължава, след като по времето на премиера Иван Костов България дари на Македония танкове Т 55.
