Процесът по разчертаване на НАТУРА в България е бил опорочен от самото начало – границите са чертани с “флумастер” от НПО-та в един от кабинетите на МОСВ
Взривилата се в Каварна “бомба” на НАТУРА 2000 изглежда като Коледа в сравнение с предстоящите проблеми на държавата с мрежата от защитени зони, пише “Труд”.
Както екоминистърът Димов и ресорният му вицепремиер Симеонов обявиха, процесът по разчертаване на НАТУРА в България е бил опорочен от самото начало, като границите са чертани с “флумастер” от НПО-та в един от кабинетите на МОСВ. В огромна степен без теренни проучвания, истинска емпирична наука и задължителните по закон обществени обсъждания. Всичко това се потвърждава веднага при най-малкото “разравяне в документацията”.
Например половината Дунавска равнина и Стара планина се оказват включени в НАТУРА 2000 като хабитати на степния пор, който така и никой не е виждал.
За разлика от всички останали европейски държави, България възлага определянето на зоните по НАТУРА на неправителствени организации, вместо на инженерни компании с утвърдена дейност в областта на опазването на околната среда на научната общност. На двете НПО-та – Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците, се дава буквално неограничена власт да определят съдбата на българската земя и готи в първите два етапа от проекта. По това време Зелени Балкани се управлява от Тома Белев и Симеон Марин, който е син на вицепрезидента от БСП Ангел Марин.
Срещу 2 150 000 лева двете неправителствени организации се ангажират с определянето на зоните на НАТУРА 2000 в България и съставяне на предложенията на защитените зони, които българската държава ще изпрати до Брюксел.
Едно от защитените местообитания, заради което се включват огромно територии българска земя в НАТУРА 2000 е това на степния пор. Първична информация за съществуването на този вид пор в България датира от теренните наблюдения на Спасов и Спиридонов от 80-те години, както и някои публикувани данни за наблюдения отпреди повече от 100 години.
Информацията е набрана на базата на анкетни данни, сведения от научни публикации, персонални съобщения и т.н. На базата на посочената информация е изготвена и карта, която е публикувана през 2007 г. в Червената книга. Авторите й са Николай Спасов и Жеко Спиридонов.
Към момента в МОСВ няма документи, които да удостоверят, че Зелени Балкани са извършили теренни проучвания и лично са открили местообитания на степния пор в България. Очевидно Белев и Марин са решили, че да търсят малкия хищник из страната е прекалено трудоемко начинание и при такъв или иначе липсващ държавен контрол, могат просто да очертаят едни територии с флумастер върху картата. Именно така те решават, че степният пор трябва да бъде опазван в 26 защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Така разработената по незнаен начин, от Зелени Балкани, документация за тези 26 зони е приета безкритично от българското екоминистерство и подадена в Брюксел.
През 2011 г. МОСВ започва нов етап от процедурата – детайлно картиране на зоните по НАТУРА. Информацията отново е набрана на базата на анкетни данни, сведения от научни публикации, персонални съобщения и т.н. Става въпрос за едва 5 регистрации на пора, отбелязани на картата.
В рамките на 24 месеца, избраният консорциум разполага 530 души на терен, в това число екипирани с 60 фотокапана, чрез които се опитва да намери степния пор. След две години усилено търсене на терен екипите не откриват нито един екземпляр.
За изчезването на живелия по времето на комунизма у нас степен пор, има напълно логично обяснение. Макар в дивата природа той да се храни с лалугери, гущери и птици, в България порът се е навъртал основно покрай селата, които по времето на социалистическия режим са развивали силно домашно животновъдство и земеделие.
При смяната на режима, трудно – интензивната икономика в българското село колабира и то започва да се обезлюдява. Можем да направим обосновано предположение, че с изчезването на българските домашни селски стопанства и малката популация на степни порове у нас по естествен път също е изчезнала.
Несъмнено е, че българската природа трябва да бъде опазвана и съхранявана, но да заградим 1/3 от България с ограда, защото трима еколози са зачертали земите с фулмастер срещу откраднати 2 млн. лева е пълна глупост.
Прелюбопитният случай на степния пор у нас е показателен за начина, по който са се определяли защитените зони от мрежата НАТУРА 2000 у нас – по престъпен и безхаберен начин.
Днес е отговорност на цялото правителство да признае този проблем по безспорен начин и да се разграничи от хората, които са го забъркали, вместо да ги приема за неофициални съветници в своите кабинети. Ако това не се случи и българските власти бъдат принудени от собствената си глупост да заградят 1/3 от територията на страната с огради, то несъмнено по улиците ще избухнат такива безредици, че някои хора ще трябва да се крият по дупките като порове.
