Виждам себе си в този паметник-такъв бях аз, едно момче, което, както всички останали, се страхуваше, разказа известният фармацевт
Навършването на 83 години от спасяването на българските евреи от унищожение в нацистките лагери на смъртта бе отбелязано в Дупница на 10 март.До намиращия се в Градската градина паметник на дупнишкия юрист и политик Димитър Икономов, спасил от депортация хиляди евреи от Царска България, се събраха екипът на кмета Първан Дангов и служители в Общината, представители на Районната организация на евреите ,,Шалом“ начело с председателя Леонид Хаздай, архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Венцислав Ангелов, проф. Любка Танчева от БАН и председател на сдружение “Академични приятели на Израел”, служители в Историческия музей, читалищни дейци, ученици, граждани, които поднесоха венци и цветя. Присъстваха и представители на еврейската общност, сред които известният фармацевт – технолог професор Рахамин Шекерджийски.
,,Днес се събираме, за да си припомним колко важни са човечността, солидарността и съвестта на отделния човек. През март 1943 г. се намират хора, които да застанат на страната на човешкото достойнство. Техният избор всъщност е пример за това, че съвестта в мрачни и трудни дни може да бъде по-силна от страха. И днес, когато има войни и конфликти по различни точки на света, е изключително важно да припомним колко ценни са уважението към човешкия живот, човеколюбието и солидарността“, заяви зам. -кметът на общината Валентина Караганова.
,,Това е ден, в който си спомняме за дълъг и труден процес, в който българският народ взе страната на живота и избра спасението. Процес, който написа името на България в световната история със златни букви. Процес, в който нормалността и хуманизмът надделяха над една човеконенавистна политика. Огромна е ролята на Българската православна църква в този процес. Не може да не споменем екзарх Стефан Софийски, митрополит Кирил.
С действия и саможертва те дадоха пример как трябва да се постъпва, когато човешкият живот е застрашен. Не може да не споменем и политиците в лицето на Димитър Пешев, Димитър Икономов и ред други, които заеха една категорична позиция и застанаха на страната на българските си съграждани от еврейски произход“, каза Леонид Хаздай. Той изтъкна, че благодарение на българите от гибел са спасени над 11 000 евреи от старите територии на страната ни. Подчерта, че заради човеконенавистната политика на Хитлер и безучастието на тогавашното общество са убити повече от 6 000 000 евреи. Сред тях са всичките 1 840 евреи в гр. Кавала, където оттогава няма хора от етноса.
,,Виждам себе си в този паметник. Такъв бях аз, едно момче, което, както всички останали, се страхуваше. Мога само да благодаря на вашите предци, които направиха така, че да бъдем живи и да не попаднем в тези лагери, където пускаха газове и хората се убиваха поголовно. Дупница бе и е един от най-толерантните градове! И тогава, а и сега, тук цари чувство на братство и солидарност. Благодаря на всички вас, че ние сме живи и мога да бъда полезен!“, подчерта проф. Шекерджийски.
“В онези години бяха определени фурни и ние ядяхме хляб от люспите на слънчоглед. Това беше един клисав хляб. На Минчовия площад имаше фурна на наши приятели и веднъж ми дадоха един чувал с бял хляб. На площада обаче ме спря за проверка един полицай - аз бях с жълта значка, и ме попита какво има в чувала. Когато му казах, че има бял хляб, ми заяви, че на нас не ни се полага такъв хляб и ме заведе в полицейския участък. Седя аз в участъка от 11 докъм 17 -18 часа, седнал до една врата.
Към 18 часа мина на един полицай и ме пита: “Ти какво правиш тук?“ Казвам: “Откъде да знам, прибраха ме“. Отново попита: “Абе, ти на кого си син?!“ Отговарям: “На бай Дано“. Тогава ми каза: “Абе, я вземи да си ходиш вкъщи!“. Ето това е България, това е Дупница, толерантни хора! Никога няма да забравя това отношение, това спасение! Този спомен е всеки ден с мен! Затова казвам, че този паметник трябва да бъде направен така, че да е общ, на всички, на Дупница!“, каза проф. Шекерджийски, попитан за най-яркия му спомен от времето на преследване и унищожение на евреите (Холокост), когато той е бил само на 9 години.
Големият учен и почетен гражданин на Дупница припомни и за ролята на цар Борис III за спасяването на евреите в България. Професорът отъждестви себе си с момчето от монумента, оцеляло в Холокоста по време на Втората световна война благодарение на другата фигура на паметника – на Димитър Икономов.
Юлияна КОЛЧАКОВА
--700.jpg)
