Девет месеца след раждането си, близнаците, които израснаха в Националната кардиологична болница, най-после напуснаха болничната стая и бяха настанени в семейна среда. Момченцата бяха предадени на приемно семейство в област Перник, съобщи Nova. Това е и първото им излизане на открито, след като мъж и жена от региона сами са изявили желание пред социалните служби да поемат грижите за тях, веднага щом случаят стана публичен.
Важно уточнение е, че биологичната майка запазва правото си да посещава децата си и в новия им дом. На този етап социалните служби не се ангажират с прогноза колко дълго момченцата ще останат при приемните родители, но е ясно, че те ще бъдат отглеждани заедно с още едно дете, за което семейството вече се грижи. Според първоначалната информация, малките се чувстват отлично и за първи път имат възможност да опознаят света извън болничните стени.
Зад този щастлив финал обаче стои месеци наред институционален сблъсък и тежка лична драма. Биологичната майка на близнаците има още пет деца, като нито едно от тях не живее с нея. Въпреки че жената твърди, че не е изоставила момченцата и иска да ги отглежда, зам.-кметът по социални дейности на София Надежда Бачева разкри пред БНТ, че с нея е работено повече от две години без резултат.
Случаят извади на преден план и сериозен пропуск в законодателството. В момента законът изисква родителят да не е търсил или посещавал детето си в продължение на шест месеца, за да започне процедура за осиновяване. Социалните служби обаче посочват, че много родители, включително и в този случай, използват “хватка“ в системата – те посещават децата епизодично, колкото да “занулят“ този срок и да попречат на осиновяването, без реално да поемат грижа за тях.
От своя страна майката заяви пред Nova, че живее в крайна бедност и обвинява държавата, че ѝ е отказала социално жилище, в което да събере всичките си седем деца. Александър Миланов от Националната мрежа за децата подкрепи тази теза, определяйки ситуацията като институционален провал – системата не е успяла нито да помогне на майката да излезе от бедността, нито да осигури навреме истински дом за децата, които прекараха първите 9 месеца от живота си зад болничните стени.
