Майстора предсказал бъдещето му: “Бива те, момче“
Навършиха се 100 години от рождението на изтъкнатия хореограф и творец проф. Кирил Харалампиев – Каралеев, оставил ярка следа в българското танцово изкуство и културния живот на страната. Родом от кюстендилското село Шишковци, той се утвърждава като една от знаковите личности на българската хореография, създал десетки авторски танцови произведения и работил с редица професионални ансамбли, включително и с емблематичния ансамбъл “Пирин“.
В следващите редове Милчо Спиров от Шишковци проследява неговия житейски и творчески път – от детските и младежките години, през образованието и художествените търсения, до професионалното му израстване като главен хореограф и ръководител на значими културни формации. Особено внимание е отделено на връзката му с родния край, участието му в обществения и културния живот на Шишковци, както и на приноса му за съхраняването и развитието на народното танцово изкуство: “Навършват се 100 години от рождението на “човека с неувяхваща слава“ – хореографа Кирил Христов Харалампиев – Каралеев, наречен “художникът на хореографското изкуство“.
Проф. Кирил Харалампиев – Каралеев е роден на 10. IV.1926 г. в китното овощарско село Шишковци, което е с голяма историческа значимост, само на 8 км от античния и богат на лечебни минерални води гр. Кюстендил. Той израства в семейството на възпитани и добре образовани за времето си родители – майка Радка и баща Христо, както и с братята си Димитър и Асен.
За да установя потребността от възпоменаване на личности, допринесли за просперитета на селото, за изграждането на нов морал във взаимоотношенията между хората и за потребността на младите хора от образование, проведох интервю с десетина произволно избрани жители на с. Шишковци. Необходими са културни обноски за активното участие на хората в обществените и културните мероприятия, както и за изграждане на любов към родното.
За мен, като дългогодишен учител и директор на училище, е изключително важно чрез изучаването на живота и делото на известни местни общественици и патриоти да възпитаваме младото поколение. Дирята, оставена от хората в живота, е най-силното доказателство за потребността от граждански дълг – диря, която възпитава поколенията на честност, взаимопомощ, всеотдайност и патриотизъм.
В спомените на съвременните шишковчани проф. Харалампиев е личност, с която се гордеят не само неговите сродници и ние, съселяните му, но и целият български народ. По-възрастното поколение от селото и гр. Кюстендил си спомня веселия му нрав още от ученическите години – както се казва в поговорката: “Денят се познава от сутринта“. Още като ученик в прогимназията на с. Шишковци той впечатляваше съучениците си и учителите със своите всестранни възможности и природни дарования.
Моят приятел Павел Атанасов (който почина на 99-годишна възраст преди една година), негов съученик, си спомняше: “От ранна възраст той участваше почти във всички младежки мероприятия. Прекрасен артист, незабравим футболист, скиор и кънкобегач, атлет, хуморист и какво ли още не. Той беше феномен“.
Аз си спомням за неговата роля в успехите на футболния отбор на с. Шишковци – “Струмска слава“ – който беше единственият селски отбор, участващ в зоналната група, където играеха само отбори от градове като Дупница, Кюстендил, Радомир, Перник и други. Имам незабравим спомен, който ме връща много години назад, за футболната среща между отборите на “Осогово“ – гр. Кюстендил и “Струмска слава“ – с. Шишковци.
За участието в отбора като десен защитник Кирил не пропускаше нито една насрочена среща, въпреки многото си ангажименти като студент в София. По това време почти цялото население на селото отиваше на мач, за да подкрепи любимия си отбор. Ние, децата, обикновено вървяхме пеша, когато отборът играеше в гр. Кюстендил (разстояние около 10 км в една посока).
В деня на мача, по средата на пътя (в местността “Модра нива“ между гр. Кюстендил и с. Николичевци), бях настигнат от колоездач, който спря до мен и любезно ме покани да се кача на рамката на велосипеда му. Веднага установих, че това е батко Кире, който беше пристигнал от София с втория влак за мача и беше пропуснал да пътува със съотборниците си.
Аз му благодарих за поканата, но му казах, че му предстои тежък мач и че това, че ще ме вози, при всички случаи ще се отрази на физическите му сили. Затова през цялото време на мача пред мен стоеше въпросът дали не допуснах грешка, че приех това предложение. Но той доказа, че волята и предаността при изпълнение на такива отговорни задачи трудно могат да бъдат повлияни.
И сега, след близо 80 години от тези събития, се питам кое е накарало този мой съсед да ми предложи помощта си, с риск постъпката му да се отрази на качеството на играта му в предстоящата футболна среща. С тази случка не съм пропускал да подчертая, че има хора с големи човешки сърца, които с постъпките си записват имената си в летописа на хората с неувяхваща слава.
Личността на Харалампиев привличаше като магнит погледите на млади и стари. Д-р Янчо Янев (негов съвременник), автор на книгата “Село Шишковци“, описва случка с Владимир Димитров – Майстора, който по това време живееше и твореше в с. Шишковци. “Майстора не пропускаше да се впечатли от художественото блокче на Кирил Харалампиев. “Бива те, момче, ти ще станеш добър художник“, казвал той. Това негово предсказание по-късно се сбъдва, когато през 1951 г. Кирил завършва живопис при проф. Илия Петров в Художествената академия.
Но любовта към народното селско хоро, изградена в детството му сред празничните хора на мегдана в с. Шишковци, надделява и той се преориентира професионално в областта на хореографията. Така се утвърждава като “художникът на хореографското изкуство“. Оттук следва, че всичко е в ръцете на младия човек, а целта, която си поставя, и усилията, които полага за нейното осъществяване, я превръщат в реалност. Детството и юношеството на Кирил са ярък пример и вдъхновение за подражание.
Моят роден дом отстои на 30–40 м от родната къща на батко Кире (той беше с 9 години по-голям от мен), намираща се на ул. “Стамболийска“ в с. Шишковци. Моите родители винаги ми го сочеха за пример във всяко едно отношение, като личност, която да следвам. По-късно, в своята трудова кариера, той изминава път на непрестанно израстване и обогатяване с нови човешки добродетели и професионални успехи. Човек, който може заслужено да се гордее – непрестанно, независимо от възрастта, професията и пола си.
Кирил Харалампиев е личност, за която спорят много населени места и танцови колективи – от фабрика “Малчика“, читалище в гр. Благоевград, завод “12“, “Климент Ворошилов“, кв. “Емил Марков“, кв. “Средец“ и други. Той е бил и главен художествен ръководител на представителния ансамбъл “Вл. Маяковски“, който днес носи неговото име.
Също така той е бил главен хореограф на Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Пирин“ в град Благоевград. Завършва своята професионална кариера, като създава 65 авторски танцови произведения. Автор е и на множество книги.
Всички колективи, ансамбли и изпълнители имат претенции да го считат за свой, но безспорно той е най-близък и обичан от нас, неговите съселяни, с които е израснал, както и от приятелите и роднините му от село Шишковци. За да засвидетелствам тази взаимност в отношенията, ще трябва да подчертая, че той отблизо следеше и успешно ръководеше, както и подпомагаше организираните от читалище “Вл. Димитров-Майстора“ в село Шишковци всестранни изяви в областта на самодейното изкуство – танцово и театрално, художествено слово, като се грижеше за екипировката и подготовката на изпълнителите.
Под негово авторство и ръководство бе организирана мъжка хороводна група, която печелеше овациите на всички фестивали. Доверявал ми е желанието си след пенсионирането да се завърне на село, в резултат на което той направи пълно копие на родната си къща. Но, след като постави последната керемида, той издъхна на 3 август 1986 година, с което сложи край на тези свои мечти.
Затова не само месец април, но и всички дни на годината са време, в което ние ще се връщаме назад към живота и делото на професор Кирил Харалампиев, ще се стремим да подражаваме на неговия живот и чрез спомените за него ще възпитаваме поколенията.
Професор Кирил Харалампиев е достойна личност, която краси със своето име като почетен гражданин на село Шишковци и град Кюстендил. Той е носител на следните награди: наградата “София“ (1977), наградата на Министерството на културата на СССР за танци на съветските народи (1983), “Сребърна лира“ – награда за творчество на Съюза на музикалните дейци (1977), както и златни медали от конкурсите за танци на съветските народи в Плевен и от Първия конкурс за камерни танци в Горна Оряховица.
Той е носител на орден “Народен орден на труда – златен“ II и III степен (1959 и 1978 г.). Днес, в ерата на дигиталните и интерактивни занимания, творческите изяви все по-често се мотивират единствено от материален интерес и все по-рядко са водени от потребността за обществен подем, както и за професионално и културно развитие.
На този фон ясно се откроява потребността от възраждане на личности като Кирил Харалампиев, който е поставял обществените интереси над личните. Именно тази мотивация на интелектуалната общественост в село Шишковци доведе до създаването на гражданското сдружение “Възход на село Шишковци“, чиято една от основните цели е промяна в мисленето и поведението на ръководно-управленския екип във всяко населено място”.
