- Беларус ни направи услуга, като ни свали, преди да сме стигнали облаците
Колкото и да бяхме предпазливи в дните между мачовете на националите срещу Холандия и Беларус, няма как да не си признаем, че сме си мислили за надвисналата възможност на България да играе поне бараж за класиране на Световното през следващата година в Русия, пише bgfootball.
И нямаше как да е другояче, след като си взехме чинно домакинските мачове, а навън загубихме, макар и тежко от двата най-добри отбора в групата Франция и Швеция. Дербитата и директните мачове са важни, но всички знаят – войната печели този, който си взима редовно “малките” битки. Каквато беше и тази с Беларус.
България просто нямаше как да загуби от този отбор. Не и след изявите срещу Холандия. Дори най-слабата селекция на Холандия би трябвало да е поне три пъти по-силна от най-силната на Беларус. Във футбола няма логика, която се базира на подобни размишления обаче. В изявите на България в Борисов все пак имаше някаква. Логично е, когато играеш слабо, да не успееш да победиш. Почти същите играчи от мача с Холандия този път бяха неузнаваеми. При това в мач, в който само мотивацията трябва да стигне, за да вземем своето. Интересното е, че мотивациите и на двата отбора можеха да бъдат удовлетворени. Ние да бием и вземем три точки, а Беларус просто да вкарат така желания си гол.
Срещу Холандия като че ли се видяха наченките на тенденция. Шестима от ЦСКА и „Левски” играха на терена в най-голямата ни победа на национално ниво от тази срещу Хърватия през 2003 г. И нито един от „Лудогорец“. Онзи ден едва трима от родните грандове се появиха в игра, но за сметка на това там беше и капитанът на разградчани. Който се запомни единствено с опита да счупи крак на съперник, за което ще остави съотборниците си за следващия мач. Логиката във футбола е спорна, но тенденциите са нещо, на което трябва да се обръща повече внимание. Особено ако вземем, че измъкнем нещо от шведите през август…
През годините минахме толкова пъти през “Осанна – Разпни го”, че този път вече не ни направи впечатление това, което се случи в Беларус. Просто сме го виждали десетки пъти. Несигурна защита, неуверени, а понякога и откровено рискови халфове и непостоянни нападатели. Все неща, които ако коригираме в бъдещето, можем да мислим за нещо по-добро.
Иначе Хубчев е прав, че това са най-добрите играчи в момента. Просто може би трябва да опита да ги поразмести. Или пък да не ги… Като пусне същия състав като срещу Холандия с намека, за който стана дума по-горе.
България никога не е била селекция, която може да си позволи такава игра, че другите да се съобразяват с нея. И Беларус не е такъв отбор, но не беше особено сложно да предвидим, че Спас Делев, колкото и да е бърз и повратлив, няма никакъв шанс срещу двуметровите защитници. Какъвто би имал Гълъбинов, особено при решението да се центрира пред вратата на съперника.
Всъщност Беларус ни направи страхотна услуга. Ако бяхме победили, щяхме официално да полетим с крилата на Икар. Отделяме се от дъното, но горе някак не е за нас и падането ще е болезнено. Дори и след загубата някои от играчите бяха уверени, че сме нямали шанс, представете си при победа какво ще е.
Истината е, че докато не си осигурим постоянство в играта, няма как да разчитаме на добри резултати. Единственият постоянен в момента е Светослав Дяков с неговите 20 наказателни картона в 37 изиграни мача (18 жълти и два червени), което не е повод за особена гордост. В момента разчитаме на изригването на някого. Я на вратар, какъвто бе случаят с Владислав Стоянов срещу Португалия, я на Спас Делев срещу Холандия. И преди 20-30 години разчитахме на подобни неща, но тогава “заподозрените” бяха доста повече.
Стабилността и този тип специфична предвидимост са основата, която ни трябва, за да почнем да мислим за развитие. А материал за него имаме. Дано само не скъсаме и тази нишка, че годините са показали, че е много тънка.
