Песимизмът продължава да преобладава, но и оптимизмът си пробива път. Видим оптимизъм за икономиката и не толкова видим – за политиката. Това е картината на масовите нагласи в края на политическия сезон, в навечерието на 100-те дни на новото правителство. Икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни, но се движат в положителна посока – вероятно заради обективни икономически процеси, но и заради усещането за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва влияние. Индексът на очакванията за материалното положение на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а масовите очаквания за безработица – в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на основните стоки са разсеяни. В същото време възходящата тенденция на доверие във властта спира – след като няколко месеца имаше положителна инерция в популярността на правителството и парламента.
Парламентът все пак остава със сравнително по-високи нива на доверие на фона на предишни години, макар по традиция недоверието да преобладава решително. Явно традиционният кредит на доверие за началото на всеки нов мандат вече отстъпва място на рутинната по-отрицателна картина на нагласите, а и скандалите от последните седмици оказват своето влияние. Това са част от изводите от традиционното ежемесечно изследване Политически и икономически индекс на Галъп интернешънъл – независимо от външно финансиране.
Изследването е проведено между 6 и 13 юли сред 765 души в цялата страна чрез пряко интервю по метода “лице в лице”. Масови възприятия за икономиката Индексът на очакванията за материалното положение е традиционен индикатор на „Галъп интернешънъл“, който се изчислява на базата на отговорите на въпроса „Какво очаквате да бъде материалното положение на Вашето семейство през следващите 12 месеца?“. Индексът заема стойности от +1 до -1. Негативизмът традиционно преобладава, затова и индексът е с минусови стойности. В последните месеци обаче негативизмът в известна степен се разсейва. В последните години индексът е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този индекс за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). Амплитудите по онова време се дължат на по-голямата политическа динамика и по-ярките проблеми в онзи период. След края на първия мандат на Борисов и протестите последва успокояване, което достигна връх в лятото на 2013 г. със стойности на индекса от – 0.09, което е и рекорд в последните години. Това е по времето на мандата „Орешарски“. Нестабилността след падането на кабинета „Орешарски“ води и до по-ниски стойности на индекса, но с началото на втория мандат „Борисов“ идва и постепенно възстановяване, за да се стигне до днешната стойност от -0.12
