Никола Зикатанов и Любка Зикатанова са собственици на „Вила Мелник” край санданското село Хърсово. Той и съпругата му стопанисват 300 дка лозя, като годишно произвеждат около 150 000 л вино в село Хърсово. Двамата с любов и отдаденост разказват за винарната и за руйното вино, което произвеждат. „Това е един семеен проект. Започна около 2000 г., когато усетих, че наближава втората половина от живота и трябва да направя нещо и за семейството си, а не само за корпорациите, в които работех дотогава. Идеята за тунелите дойде от нашите дядовци, които са правили такива тунели преди векове. В Мелник може да се видят във всички стари къщи. Просто съм направил всичко онова, което преди години са правели предците ни. Ефектът е много добър, хората са впечатлени. През лятото той дава хлад и влага, през зимата затопля помещението, където са бъчвите. Така с по-малко разходи на енергия и пари имаме една темперирана зона, с постоянна температура и влажност, където виното става прекрасно. Силата на българското лозарство е в местните сортове. В нашия регион това е “Широка Мелнишка” и нейните деца. Маврудът също е сорт, който за България дава известност, слава, отличителност на международната карта. Виното е бизнес с доста висока конкуренция по целия свят и без държавна позиция и подкрепа трудно може да се конкурираме. Можем, но много бавно и невинаги успешно. Все още в държавните и европейските програми, които са предназначени за промоция на българските вина, има доста формализъм. Не мога да разбера защо нашите чиновници, които определят форматите на тия проекти, забраняват, когато говорим за държавна подкрепа за българско вино в чужбина, да казваме българско вино, а трябва да го наричаме новото вино от Европа или новото вино на старите траки. Питал съм и са ми казвали в България, че така искат от Брюксел. Когато съм питал в Брюксел, казват – а вие в България си определяте. Щом има проект и сме го одобрили, не ни интересува такъв детайл”, обясни Никола Зикатанов. Любка Зикатанова допълва: „Искахме да направим нещо, което ще ни достави удоволствие, когато се пенсионираме. Така се появи лозето, тази винарна. Естествено вече разбирам, че това нито е хоби, нито е просто удоволствие. Това е много усърдна работа. Няма да се пенсионираме, ще си имаме работа до последния си миг. Когато се появи тази винарна, когато се появиха първите ми златни и сребърни медали от световни винени конкурси, в съзнанието ми изплува историята на Одисей, който 10 години пътува към Итака, преодолявайки различни изкушения и изпитания. Тогава си спомних, в текста е отбелязано, че Одисей пътува за Итака, че там го чака неговият син, неговата съпруга, но и едно лозе на хълма, което е посадено от баща му и някой трябва да се грижи за него. Земята, лозето, виното затварят тоя кръг и връщат човека към корените. Виното е една вечност”, категорична е тя.
Още подробности в печатното издание.
