Българският национал Александър Везенков не спира да изумява с изявите си за гръцкия гранд Олимпиакос в Евролигата, както и в първенството на Южната ни съседка. Той беше и в основата на класирането на тима от Пирея за Финалната четворка в най-комерсиалния клубен баскетболен турнир в тежката серия с турския колос Фенербахче, която играчите на Йоргос Барцокас спечелиха с 3-2 победи. Везенков изигра страхотен мач пред препълнените трибуните на залата в Пирея и пред погледа на треньора на Сакраменто Кингс Майк Браун. Въпреки натоварения си график звездата на българския баскетбол отдели от времето си, за да отговори ексклузивно на въпросите на Sportal.bg.*
– След този успех на Олимпиакос какви емоции още бушуват в теб?
– Първоначално, много щастие, много радост, много гордост за нашия отбор, защото постигнахме за втора поредна година класиране във Финалната четворка. Серията бе много тежка, много трудна, изтощаваща, бих казал. Играхме с отбор, който има много добър треньор, талантливи и опитни играчи и мисля, че дадохме максимума от себе си, за да спечелим тази серия.
– Колко ви изтощи психически и емоционално тази серия. Хем се очакваше да изиграете пет мача, хем пък много хора ви сочиха за абсолютен фаворит в тези сблъсъци…
– Мисля, че беше още по-трудно чисто психически, защото всички очакваха Олимпиакос да е във Финалната четворка каквото и да стане. Класирането малко като даденост го имаха всички. А всъщност погледнете с кой съперник играем – с какви играчи и както казах с какъв треньорски щаб. Много тежък съперник, една серия с много тактика, много борба, много раздаване, много тежки и много хубави моменти, но най-накрая съм много радостен, че спечелихме тази серия.
– Това, че целият фокус през цялото време пада върху теб колко ти тежи? Или пък ти дава криле, за да показваш, че можеш повече?
– С тяхната защита беше малко трудно, защото от много отдавна такава защита липсваше, другите са малко по-свободно. Те така искаха да ме пазят, това ми даде още по-голям стимул. Но беше чисто психически и физически много трудно, защото трябваше да мисля през цялото време как да съм полезен на отбора. Те искаха да ме изнервят, успяха в четвъртия мач да го направят, но мисля, че като цяло в тези пет мача помогнах на отбора и показахме, че заслужено сме във Финалната четворка.
– Лично теб какво те мотивира в цялата тази тежка серия?
– Мотивираме да покажа, че това, което показахме и аз, и като отбори през последните осем месеца не е просто ей така. Искахме да сме във Финалната четворка,да сме отново там и мисля, че пълната зала с много хора, както моята фамилия, мои приятели и всички, които бяха там и всичките ни фенове, които помогнаха на Олимпиакос да стигне до тук, нямаше как да ги разочароваме.
– Спомена, че семейството ти те е подкрепяло от залата, а с кого се чу първо след този мач?
– Не помня с кого точно. Имах много съобщения, много хора ми писаха, звъннаха ми. Първо говорих със семейството ми, което беше там, защото с него обсъждам добрите и лошите моменти. Както казах, наслаждавахме се на момента, успехът е голям.
– Какво ти каза баща ти, защото знаем, че той е твоят ментор?
– Беше радостен, защото и той изживява серията и мачовете, както и ние. И той е част от отбора. Беше трудно за всички, особено за тези, които гледаха двата мача в Турция, особено третия мач, който спечелихме с една уникална стрелба на Костас. Много емоции, много тежка серия и сега трябва да заредим, два дни да се радваме и после да дадем максимума да направим още една стъпка към трофея.
– Присъствието на треньора на Сакраменто на трибуните как ти подейства?
– От една страна е много хубаво и е чест за мен, че най-добрият треньор в Щатите идва да ме гледа, но дотам. Моята цел и той го знае, и всичко го знаят, в следващия месец имаме да две цели, две купи да гоним – Евролигата и гръцкото първенство, така че съм отдаден на 100% върху моите цели и върху целите на отбора.
– Има ли сили Олимпиакос този сезон да спечели Евролигата?
– Има сили. Остават два мача, но най-важното е да гледаме мач за мач, да гледаме само полуфинала. Имаме сега един мач с ПАОК през уикенда – първият полуфинал. Трябва да го изиграем сериозно, да победим, да се подготвим, да сме здрави и да дадем всичко от себе си срещу който и да е съперник.
– Със сигурност вече ти е омръзнало да ти задават въпросите– „Ще отидеш ли в НБА?“, „Кога ще отидеш в НБА?“, дали ще си вторият българин, който е играл в НБА. Аз по-скоро искам да те попитам – поставил ли си си някакви цели, които трябва да постигнеш в Европа, за да погледнеш към НБА?
– Не, аз съм човек, който гледа само какво се случва в момента и в момента имаме Финална четворка на Евролигата и после финалите на гръцкото първенство. Дай Боже да спечелим тези две титли, да съм спечелил и четирите титли, за които се борим тази година и да сме направили нещо, което виждаме. Но, за да се случи това имаме още един месец много тежка работа. Работя, която трябва да се свърши и трябва да сме фокусирани, защото винаги краят на сезона е най-тежък.
– Смяташ ли, че си струва да отидеш в НБА само заради това да си вторият българин играл там или просто няма смисъл от това, ако не се чувстваш готов?
– Най-важното в моите избори през годините къде ще продължавам кариерата си е да виждам перспектива и да виждам място за изява и за развитие. Това е най-важното за мен, но от другата страна много са факторите. В момента не мога да знам как и какво, в момента единственото, което ме интересува е отборът да постигне целите си.
– Чувстваш ли се готов за такава крачка?
– В момента се чувствам готов за Финалната четворка. Това е, което ме интересува и само то ми е в главата.
*Публикува се със съкращения
