/св.Йоан Кронщадски/
“Когато се молиш на Господа, на Божията Майка или на светиите, помни винаги, че Господ дава според сърцето (Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, Пс. 19:5).
Каквото е сърцето, такъв е и дарът; ако се молиш с вяра, искрено, от все сърце, нелицемерно, то съобразно с твоята вяра, според ревността на сърцето ти ще ти се даде дар от Господа.
И обратно – колкото по-студено е сърцето ти, колкото по-маловерно, по-
лицемерно е то, толкова по-безполезна е твоята молитва, и не само това, но толкова повече тя прогневява Господа, Който е Дух и търси онези, които Му се покланят с дух и истина (Иоан. 4:24, 23).
Затова призоваваш ли Господа, Божията Майка, Ангелите или светиите – призовавай ги от все сърце; молиш ли се за някой жив или починал – моли се за тях от цялото си сърце, като изричаш имената им със сърдечна топлина; молиш
ли се Бог да дарува някакво духовно благо на тебе или на някой твой ближен, или пък ти или някой твой ближен да се избавите от бедствие, грехове и страсти, от лоши навици – моли се за това от все сърце, като с цялата си душа желаеш исканото благо за себе си или за ближния, и като имаш твърдото намерение да
изоставиш греховете, страстите и греховните навици, или като желаеш другите да се освободят от тях и ще ти се даде дар от Господа според нагласата на твоето сърце.
Каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде (Иоан. 15:7). Виждаш ли – непременно трябва да желаеш това, за което се молиш, само тогава ще го получиш.
Молете се един за други, за да се изцерите (Иак. 5:16).
Бог и светиите чуват в молитвите ни, също както се чуват един друг хора, които разговарят помежду си, или както хората в храма чуват проповедника, или както воините чуват гласа на командира – чуват дори несравнимо по-добре и по-съвършено; защото ние чуваме думите на другия, но не знаем какво е в сърцето и в мислите му, и се случва така, че някой говори едно, а в сърцето си чувства съвсем друго.
Но при Бог и светиите не е така: те виждат какво е в мислите и в сърцето ни – Бог Сам по Своето всезнание, а светиите по благодатта на Светия Дух, в Когото пребивават вечно.
Те виждат дали думите ни съответстват на сърцето ни и ако съответстват напълно на сърцето, а то, на свой ред, е вярващо, съкрушено и смирено, гори от любов, Господ дава според сърцето и усърдие (защото ние усърдно към Тебе прибягваме) и от желание да получи исканото, те любезно се
скланят към нашата молитва и ни дават исканото. Бог и светиите искат в молитвата си да ги виждаме живи, подобни на нас, да ги съзираме с очите на сърцето си. Бог е Жив; Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38).
Помни, че ако по време на молитва не произнасяш думите на молитвата напразно, а ги казваш с чувство, те няма да се върнат при тебе празни, без сила (като шушулки без зърна), а непременно ще ти донесат точно
онези плодове, които се съдържат в думата, както плодът се крие в обвивката. Това е нещо естествено, както естествени и обикновени са в природата плодът и обвивката му. Но ако хвърляш думите си напразно, без вяра, без да чувстваш силата им, както люспи без сърцевина, те ще се върнат при тебе празни; ако
хвърляш люспи, люспи и ще се върнат; ако хвърляш семе – ще ти се даде цял клас, и колкото по-хубаво, по-едро е семето, толкова по-обилен ще е класът.
Така става и с нашите молитви: колкото по-искрено, по-сърдечно произнасяш всяка дума, толкова повече плод се придобива от молитвата; всяка дума като зрънце ще ти принесе духовен плод като зрял клас. Кой от молещите се не е изпитал това. Ненапразно Спасителят е сравнявал семето със словото, а човешкото сърце – със земята (Мат. 13:5).
Същото трябва да се каже и за думите на молитвата.
И още: кой не знае, че дъждът оросява земята, растенията и ги напоява?
Така и Божието слово, пък и нашето слово, казано с вяра, няма да се върне при нас, без да напои душата ни или благопослушните и вярващите души. Това е също толкова естествено, колкото естествено е дъждът да пои
и храни земята и растенията и да спомага за избуяването им.
Свети праведни Иоан Кронщадски
Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”©, Света гора, Атон, 2006 г.
