Не трябва да си нито строг, нито приятел с тях, но възпитанието у дома е най-важно, казва красивото лице на НПГ-Гоце Делчев
Още от дете тя мечтае да бъде учител, вдъхновена от примера, който има у дома – нейната майка. После като тийнейджър решава, че би могла да бъде и криминален психолог, но в крайна сметка истинското призвание надделява. Някога отлична ученичка, изпълнителна и организирана, днес Димитрия Хаджиева заслужено спечели приза “Учител на годината” за 2023 г. на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Млада, харизматична и отдадена на професията си, преподавателката по английски език в Неврокопската професионална гимназия “Димитър Талев” в Гоце Делчев с примера си дава надежда за по-светло бъдеще в образователната система на фона на мрачните резултати от PISA.
– Очаквахте ли да бъдете отличена като “Учител на годината”? Как ви кара да се чувствате това признание?
Като преподавател винаги се стремя да постигна най-доброто за своите ученици, да предам знания и умения чрез съвременни методи. Отличието “Учител на годината” за 2023 г. за мен беше изненада. Надявах се, разбира се, но не очаквах да бъда отличена за втора поредна година. От награждаването ми измина повече от седмица, но аз все още преливам от емоции. Щастлива съм, че толкова компетентни хора, професионалисти в своята област, са оценили моя труд, усилия и ангажираност. Това за мен е, меко казано, мотивация, за да продължа напред. Нещо повече, вдъхновявам се да създавам, работя и общувам.
– Миналата година бяхте на косъм от първото място, като останахте на второ. Радва ли ви фактът, че и тогава работата ви не остана незабелязана?
Разбира се, че това ме радва! Имайки предвид, че аз съм учител с все още скромен опит – 6 години, да бъда наградена в две поредни години и високо оценена от хора, на които се възхищавам и от чиято работа и постижения се вдъхновявам, за мен е огромна чест.
– Кога разбрахте, че преподаването е вашето призвание?
Заслуга към моя професионален избор има на първо място моята майка, която също е учител по английски език. Още от малка се опитвах да ѝ подражавам, като влизах в ролята на учител по английски език, математика, литература съвсем на шега. Ученето за мен никога не е било неприятно задължение, а напротив – страст, която се засилваше с годините. Тук искам да спомена от какво огромно значение е примерът, който имаме вкъщи и в обкръжението си. Понякога неосъзнато, но ние порастваме с него и той става част от нас.
Винаги съм знаела, че ще се занимавам с езици. Без колебания кандидатствах английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където получих основите и професионалното си вдъхновение от изключителните професионалисти там – моите преподаватели. Четири години по-късно придобих увереност благодарение на стажа си в езикова школа.
– Имаше ли и друг път пред вас в кариерно отношение, но въпреки всичко избрахте класната стая?
Като всяко дете, по-късно тийнейджър, през главата ми са минавали какви ли не професии, но никога не съм си представяла, че ще работя нещо различно от преподавател. Много съм щастлива, че не се лутах в своя избор, който не беше труден, както и че имах хора до себе си, които ме напътстваха и съветваха през цялото време.
– В момента образователни експерти и родители са силно притеснени от резултатите в последното издание на PISA за 2022 г., показали ниска функционална грамотност на българските ученици. Как ще ги коментирате?
Последните резултати от изследването наистина може да се разглеждат като предизвикателство, пред което образователната система се изправя. През последните години се работи активно в посока подобряване на точно тези резултати в образователния процес, които бяха най-ниски, и положителното в случая е, че те са идентифицирани от всички участници, като се увеличават постоянно усилията, инициативите и предприетите мерки както от министерството, така и от всички учители на локално ниво. Важно е да се подкрепят всякакви усилия в посока реформи и иновации, както и да се поощрява постоянното усъвършенстване на учебните практики с цел подобряване на съвременното българско образование с фокус към нужните знания, умения и компетентности на 21-и век.
– С дисциплината в клас или още с възпитанието у дома се полагат основите на доброто образование?
Тук съм абсолютно категорична в мнението си, че възпитанието у дома е най-основополагащият елемент в развитието на едно дете/ученик. Семейното възпитание играе ключова роля във формирането на основни ценности, характер и принципи. Така се поставя основата на моралните и етичните убеждения, които впоследствие оформят начина на взаимодействие с другите хора. От друга страна, дисциплината в клас има надграждаща роля към всичко това. Тя учи на принадлежност към клас, училище, общество, учи на отговорност и уважение към обкръжението. Възпитанието вкъщи и в училище не трябва да се разглеждат като два отделни фактора, те имат еднакъв принос към формирането и развитието на ученика.
– Смятате ли, че пандемията от COVID-19 и дистанционното обучение имат отражение в резултатите от PISA?
Със сигурност. Дистанционното обучение беше предизвикателство както за учениците, така и за учители и родители. В началото не всички ученици имаха еднакви възможности за успешно приспособяване към онлайн образованието поради различни причини като липса на достъп до технологии, затруднения в самодисциплината или липса на подходяща среда за учене у дома. Тези изменения в учебния процес и евентуалните им последствия се отрази на постигнатите резултати.
– Делът на децата под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Какви са вашите наблюдения що се отнася до английския език?
Ще го споделя с голяма тъга, но моите наблюдения са, че нивото на учениците по английски език е по-високо от това на родния им език – български. Интересът и ангажираността към английския език обикновено са по-големи в сравнение с другите предмети. Много ученици се стремят да подобрят своите езикови умения, тъй като разбират важността на английския език като международен език и търсенето на квалифицирани кадри, владеещи английски език, на пазара на труда.
Резултатите са такива, каквито са. В момента най-удачно би било не да констатираме, а да планираме и работим в екип – в екип с колеги и родители, за да можем да очакваме по-високи резултати във възможно най-скоро време.
– С какво се различаваме от най-ефективните образователни системи на Сингапур, Китай, Япония, Швейцария, Канада и т.н.?
Най-ефективните образователни системи често се отличават с акцент върху активното учене, критичното мислене, решаването на проблеми и прилагането на знания в реални ситуации. Това се отразява на методите на обучение, които често се насочват към стимулиране на самостоятелността и аналитичното мислене на учениците.
Не мисля, че българската образователна система се отличава драстично от водещите модели в света. Аз съм свидетел и участник в екипи, които разработват смислени и значими STEM и STEAM проекти, както и интер- и трансдисциплинарни уроци, в които обединяваме фокуса върху няколко предметни области и се съсредоточаваме в проектно базираното обучение. В България има страхотни професионалисти, които предлагат качествено образование на високо ниво.
– Към какви методи на преподаване се придържате и смятате за най-ефективни?
Когато говорим за методи на преподаване, трябва да имаме предвид класа, в който преподаваме, възрастта на учениците и индивидуалните потребности на всеки ученик. В училището, в което преподавам, имам възможност да използвам най-съвременни технологии, платформи и приложения, които правят учебното съдържание по-достъпно и по-привлекателно за учениците. В практиката си използвам още методи, които насърчават екипната работа, и устно изложение/презентиране на идеи, защото това са уменията, които се изискват както във висшите учебни заведения, така и от работодателите.
Прилагам учене чрез преживяване и ситуационни методи, чрез които учениците се доближават максимално до реална житейска среда. Разработвам интердисциплинарни и STEAM уроци, по време на които работя с колеги от различна предметна област. Моето мнение е, че не трябва да злоупотребяваме с използването на интерактивни методи и ИКТ, защото прекомерната и постоянната им употреба ежедневно може да доведе до отегчение у учащите се.
– Как се справяте с дефицита на внимание сред подрастващите?
Щастливка съм да заявя, че при учениците, на които преподавам, няма дефицит на внимание. Особено към предмета английски език, за който има ресурси навсякъде из интернет пространството, както и безплатно достъпни допълнителни помагала и литература. Нещо повече, като професионална гимназия, нашите ученици изучават чужд език по професията в 11-и и 12-и клас. Там те изучават спецификите и терминологията по професията си на английски език. А тук става въпрос за професии като счетоводство, икономическа информатика, компютърна техника и технологии, които сами по себе си са интересни, предпочитани и проспериращи професии. Нещо повече, учениците проявяват голям интерес не само към английския език, но и към извънкласните дейности. Ръководител съм на училищния подкаст, в който екипът от ученици сам решава кой ще бъде следващият гост, правят проучване, отправят покана, заснемат и обработват епизода с голям интерес.
– Позволявате ли телефони в час?
Използването на телефони в класната стая е забранено. За целите на урока, проекта или конкретно поставена задача всяка класна стая или кабинет разполага с преносими компютри, таблети и интерактивни бордове.
– Ще измести ли дигиталната раница хартиените учебници?
Идеята за достъп на ученици, родители и преподаватели до платформата и ресурсите в нея е страхотна. Гледайки от перспективата на учител, това е идеално място преподавателят да създава авторски ресурси с публичен достъп, особено по предмети и дисциплини, за които няма достатъчно ресурси или те са на чужди езици. От друга страна, не мисля, че дигиталната раница ще замени хартиените учебници или платформи и ресурси, използвани досега. Тя ще бъда една прекрасна и удобна алтернатива в образователната система.
– За вас какво е най-важно в комуникацията с децата?
На първо място взаимно уважение. Други важни аспекти са: емпатия, изграждане на доверие, култивиране на самостоятелност и свободно изразяване на лично мнение и не на последно място, стимулиране на креативност и вдъхновение.
– От кого търсите професионални съвети, ако имате нужда от такива?
Първият човек, към когото се обръщам за съвет, е учителят в моето семейство – моята майка. Най-правилните съвети и работещи техники винаги ми е давала тя. Освен това много често присъствам на семинари и обучения, където получавам информация за най-новите тенденции, технологии и техники.
– Каква е тайната на добрия учител – да бъде строг или да бъде приятел?
В никакъв случай приятел, в никакъв случай строг. Едно от най-труднопостижимите неща в професията е точно този баланс. Учениците трябва да са наясно с ролята на учителя в класната стая. Не мога да кажа, че съм открила тайната, но съм разбрала една истина, която е общовалидна. Когато покажеш на някого, че наистина те е грижа за него – не за оценките, а за неговото развитие, за това той да става по-добър с всеки ден, да остане в своята родина и да помага на хората тук, ето това се оценява от отсрещната страна, без значение дали хората срещу теб са на 13, или 18 години.
– На какво ви учат децата?
Учат ме да се усмихвам по-често и да бъда по-позитивна. Не можете да си представите до каква степен учениците ни подражават и “попиват” както нашите думи, така и поведение, усещат, ако нещо ни тревожи или бързаме. От друга страна, те ме учат на постоянство и упоритост. Да виждаш как учениците ти започват да изучават езика, преминават през трудности и стигат до заемане на призови места в различни състезания – това е вдъхновение.
– Като дете каква мечтаехте да станете? Каква ученичка бяхте?
Първата ми, съвсем по детски мечта бе да стана учител. В тийнейджърските си години за кратко помечтах за друга професия в хуманитарната област – да бъда психолог-криминалист, но както се казва, да бъдеш учител, е призвание и това, разбира се, надделя.
Винаги съм била изпълнителна ученичка, организирана с понякога изразена педантичност. Имах отлични оценки по всички предмети, но имаше два предмета, които ми бяха (и все още са) на сърце. История и френски език. Преподавателите ми по тези предмети са моят пример в живота, пример за качество, човечност, висока интелигентност и безкрайно вдъхновение – хора, които за жалост, са толкова рядко срещани.
Източник – „24 часа”
