Кутии за дарения са поставени в двата магазина в дупнишкото село
Беше страшно, всичко стана на пепел, ще изкараме зимата в лятната кухня, каза 74-год. Райна Агонцева
Юлияна КОЛЧАКОВА
74-годишната Райна Агонцева от дупнишкото село Баланово има нужда от помощ, за да изгради наново изгорелия си дом. Роднини, близки, познати и непознати помагат за възстановяването на къщата, която изгоря преди две седмици. Но има нужда от още подкрепа – предимно финансова. От 14 август Райна, която е химик по професия, и мъжът й се опитват да се върнат към нормалния си начин на живот. Засега мисията е почти невъзможна – възрастните хора са принудени да се справят с нелекото ежедневие на пенсионери с оскъдни пенсии, плюс още един проблем – възстановяването на единственото им жилище. Въпреки всичко Райна не губи надежда.
Тя идва от хората, които й оказват помощ още при избухването на пожара, а и след това. Бившата лаборантка в столично здравно заведение изброи и имената на оказалите й помощ. Спомена Иван Агонцев, Мария и Райна Агонцеви, Райка Павлова и съпругът й Кирил, Елена Петрова, Кирил Николов. „Помогна и внучката на Цаго. Нейната къща също е горяла. Тази жена дойде първа да ме пита от какво имам нужда. Аз не можах да кажа, толкова много се развълнувах. Идваха и други хора, непознати от Дупница. Има хора, които като срещнат мъжа ми, му дават малки суми – 10, 20, 40 лв. Племенникът ми Олег и съпругата му Раденка също ни помогнаха”, каза Райна.
Възрастната жена допълни: „Моля за съдействие. Всичко изгоря. Цялата къща – мебели – два гардероба имаше, легла, спалня, ъглово легло, секция, книги, дрехи и много други неща. Изгоря и цялото мазе. Даже беше се запалила и малката кухничка извън къщата. Аз се бях обгазила и дойде линейка. Оказаха ми първа помощ. Дадоха ми кислород. Все още се държа психически, но съм болна от диабет. Захарта ми е висока. Големият ми син е с психично заболяване от казармата, на лечение е в Ловеч. Другият работи и живее на квартира. С Бойко, с когото живеем на семейни начала, сме с малки пенсии. И двамата взимаме по 300 лв. Нямаме друго жилище и ще останем тук и през зимата. Няма къде да отидем. Той е родом от Видинско. Живели сме в София преди години, но нямаме жилище”, обясни Райна.
Може да им се помогне с труд, но и със средства за материали и за строителството на сградата. „На първо време искаме да разчистим. Обеща ни един човек от селото да изкара боклука с джип и с ремарке. От София също са ни обещали да ни помогнат. И синът ми ще дойде, но работи във фирма, където не може да вземе веднага отпуска. След като разчистим, ще направим ограда откъм улицата и ще покрием къщата, за да не се разпадне през зимата. Тук, в лятната кухня, където ще изкараме зимата, също трябва да направим ремонт, има теч от покрива. Благодаря на брат ми, на роднини, на приятели. Сега чакаме една секция да ни докарат. Има кутии за дарения в двата магазина. Те обаче още не са отворени и не знаем колко е сумата. Ще открием и банкова сметка. Близки и познати ще ни съдействат, но засега имаме нужда най-вече от пари. Не сме пресмятали колко ще са ни нужни, но не е малко. Трябва да направим ремонт на кухнята и хола, за да може да изкараме зимата. Ще бъдем на ток, защото дървата изгоряха”, сподели жената.
Ето какво разказа още Райна Агонцева, връщайки лентата назад: „Къщата ми изгоря на 14 август при пожар, възникнал по невнимание според мен. Бях си у дома и режех краставици на пуйките, когато видях, че малкото коминче от сградата на комшията, което е до оградата ни, пуши. Всичко стана за секунди. След това нещо гръмна и един голям облак отиде в моя навес, който е до къщата и до оградата. Като гръмна, грабнах телефона и се обадих на мъжа ми, той не беше тук. В този момент дойдоха и хора от кафенето, за да помагат. Един от хората, които съдействаха, е Христо – бивш пожарникар от Кюстендил. Хората, които бяха дошли, ме изведоха от другата страна на къщата. През цялото време гледах какво се случва. Двама мъже, които не познавам, се качиха на гаража на комшията. По думите им те са видели казан за варене на ракия и са казали на полицаите.
В момента и двамата ни съседи обаче твърдят, че огънят е тръгнал от средата на нашата къща. Обвиняват мъжа ми, че той е горял разни кабели и т.н. Но вярвам, че истината и правдата ще възтържествуват. Вярвам и в добротата на хората.
Страшно е да гледаш толкова време как къщата гори, керемидите падат и никой не може да направи нищо, тъй като няма достатъчно вода. Пожарните също ходиха да зареждат от ТЕЦ-а, 6 пожарни по 8 тона. Цяла нощ горя. Мъжът ми е стоял сам да гаси. Страшно беше”, допълни Райна Агонцева.
