След като Скопие отхвърли искането на България да участва в комисията, която трябва да подготви конституционните променени, и македонските граждани с българско самосъзнание изявиха подобно желание. В писмо до премиера Димитър Ковачевски те предлагат да бъдат включени техни представители, тъй като промените в основния закон засягат именно тях.
Включването на българите в конституцията е основното искане на София, за да може Северна Македония да започне реални преговори за членство в Европейския съюз (ЕС).
Комисията бе формирана, но най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ се опитва да блокира работата ѝ, като продължава да излъчва силни антибългарски послания.
Представители на българските сдружения в Република Северна Македония приветстваха създаването на работната група, която според тях е стъпка напред към разрешаването на въпроса с включването на българите в преамбюла на конституцията на страната,като по този начин ще бъдат гарантирани правата и свободите на представителите на българите в страната, съгласно основния закон.
“Именно българският народ беше най-градивният елемент в осъществяването на вековната мечта, за независима, демократична и суверенна Република Македония, държава на всички граждани, които живеят в нея, независимо от етнически, религиозен, политическа, социална и каквато и да е друга принадлежност. Но с приемането на Конституцията на Република Македония на 17.11.1991 г., а по-късно и с всички изменения, беше извършена голяма историческа несправедливост и българският народ беше оставен извън преамбюла на конституцията“, посочват представители на сдруженията в писмото до Ковачевски.
“Тази историческа несправедливост е на път да бъде поправена, за да можем да се възползваме от всички права и свободи, произтичащи от най-висшия правен акт, заедно с другите нации, които вече са включени в преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония, за да изградим заедно едно по-добро бъдеще в нашата страна, в която живеем и да дочакаме заедно деня, в който ще я видим като пълноправен член на ЕС, а следователно и като част от прогресивния западен свят”, пише още в писмото, подкрепено от представители на 12 сдружения на българската общност в Северна Македония.
По-рано Скопие отхвърли предложението на служебния външен министър Николай Милков България да бъде част от процеса на обсъждане на новите текстове в kонституцията, като определи искането като намеса във вътрешните работи на страната.
В конституцията на Северна Македония са описани т. нар. държавотворни народи – македонски, албански, турски, влашки, сръбски, турски, ромски и други.
За да бъде изпълнено българското искане, е необходимо мнозинство от две трети в македонския парламент, което към момента изглежда невъзможно заради съпротивата на ВМРО-ДПМНЕ.
Отношенията между двете страни се обтегнаха допълнително след решението на Скопие да заличи българските сдружения “Цар Борис III” и “Иван Михайлов“, тъй като определи имената им за спорни.
Председателят на българския културен център и сдружение “Цар Борис III” в Охрид Томе Блажески пък е повикан на разпит в прокуратурата по няколко члена за “поругаване” на македонската чест, съобщи БГНЕС.
По-рано тази година пък бе пребит секретарят на сдружението Християн Пендиков.
