Отговорите на тези въпроси се крият в историята на държавно горско стопанство Благоевград. То е създадено с Указ № 25 на цар Фердинанд през далечната 1913 г. с основна цел укротяване на пороите и спиране на ерозията в района. От тогава до днес благоевградчани са засадили над 10 000 ха борови гори! Това е близо половината от всички гори в стопанството с обща площ 24 000 ха, пише на фейсбук страницата „Горите в Югозападна България”.
Защо е залесявано с бор (растящ над 1000 м н.в.), а не с характерните за района дъб и бук? Ами само борът е оцелявал върху оголените от ерозията склонове, широколистните са изсъхвали масово. Проблемът е, че особено под 1000 м н.в. борът за 50-60 г. достига своя предел на растеж и започва да страда от болести – корояди, гасеници, гъби и др. – все естествени спътници на бора, чиято задача в природата е да „разчистват“ по-слабите дървета. С увеличаване на възрастта и със задълбочаване на засушаването в климата проблемите за бора ще се увеличават до постепенното му изчезване под 1000 м н.в. Вероятно повечето борове ще се възстановят след изгризването на гасениците, както се случи 2006 г. Лечебните процедури – санитарни сечи и скъпото пръскане с препарати – забавят процесите, но не могат да ги предотвратят. Те остават обаче критично важни за боровите култури върху най-ерозиралите терени.
За щастие, в повечето случаи борът е изпълнил задачата си, като не само е спрял ерозията, но е спомогнал и за развитието на бъдещата гора. Тя вече е там – отдолу под бора. И ще е много по-устойчива и още по-полезна, защото е от дъб, бук, габър, явор и др. Можем само да се надяваме лесовъдите плавно да осъществят трансформацията на изкуствените борови насаждения в естествени широколистни гори.
