Камък с неръкотворен кръст бе намерен в яз. „Дяково”

Камък с неръкотворно изображение на кръст бе забелязан във водите на язовир „Дяково”. Камъкът се намира съвсем близо до брега – на 2-3 крачки от сушата, във вододайната зона, недалеч от стената на изкуственото езеро. Забелязан е благодарение на това, че в момента водата значително е намаляла и бреговата ивица е много по-широка. Вероятността този камък да бъде забелязан, когато язовирът е пълен, е никаква. Камъкът е видян от хора, отишли на разходка, които ни предоставиха снимки.

Той е сив и върху него има две бели линии, оформени като кръст. Дали е бил там преди изграждането на язовира, или е докаран с инертните материали за насипа при оформянето на стената, никой не знае. Местните разказват, че преди да бъде изграден язовирът, там имало къщи, ниви, река. Твърди се, че по време на турското робство малко по-нагоре от чашата на язовира имало и черква. Дяковци си спомнят, че това са били едни от най-плодородните места на селото. „Там се раждаше всичко. Изкарваха се коли с плодове – ябълки, круши”, разказват по-възрастни хора от Дяково. При строителството на язовира част от къщите са били съборени, а хората – отчуждени. „Някои от отчуждените бяха настанени в специално изградени бараки. Останките от една от тези бараки още стои. Макар и без покрив и с отдавна изкъртени врати и прозорци, тя може да бъде видяна.

Намира се вдясно от пътя за язовира. В тези бараки през 70-те години на 20-и в. живееха и строителите на язовира – инженери, работници и т.н., със семействата си. След като бе направен язовирът, едни от бараките бяха съборени, а в други в един период от време настаниха тютюнджии. Това бяха турци от Кърджалийско, които садяха тютюн в Дяково. Любопитна подробност е, че държавата плащаше неколкократно повече на тези тютюнопроизводители в сравнение с това, което за същия труд даваше на местните хора. Но и по комунистическо имаше разделение и се мереше с различни аршини. Тогава политиката беше такава”, обясни възрастна жена от селото.