Ген. В. Мутафчийски със здравословни проблеми, дъщерята на Димов прие отличието „Почетен гражданин”
Медиците на първа линия в битката срещу Ковид-19 бяха главните герои на тържествената сесия на Общинския съвет (ОбС) по повод Празника на Дупница и свети Иван Рилски Чудотворец – 19 октомври.
Генерал Венцислав Мутафчийски бе удостоен със званието “Почетен гражданин на Дупница”, след като 23-ма от 25-имата присъстващи в салона на театър „Невена Коканова” общински съветници подкрепиха докладната записка. „Против” гласуваха двама общински съветници – Костадин Севдин и Първан Дангов.
Всички съветници единодушно гласуваха за връчването на почетен знак на града на д-р Васил Бачев, който малко по-рано стана и лекар на годината в областта, д-р Елена Гюзелева, д-р Милка Богоева, д-р Крум Бонев и д-р Райна Сапаревска. С пълно мнозинство бе подкрепено и предложението за посмъртно удостояване със званието „Почетен гражданин” на Дупница на писателя Димитър Димов.
Роденият и израснал в Дупница ген. Мутафчийски не присъства на церемонията заради здравословен проблем. Известният медик уведомил, че след оздравяването си ще дойде в града, за да получи лично отличието си. По здравословни причини в залата не бе и д-р Райна Сапаревска. Останалите лекари получиха наградите си от кмета Методи Чимев. Отличието на автора на романа „Тютюн” взе неговата дъщеря Сибила Димова. „Благодаря от името на сестра ми Теодора, която в момента е в Лисабон. Благодаря от името на неговите внуци, на неговите правнуци. И въобще той е в нас”, каза възрастната дама, придружена от общинския съветник Вергил Кацов.
Преди награждаването думата бе дадена на уредника на къщата музей на Димитър Димов Милена Катошева. „Задават ми въпроса не е ли малко позакъсняло това признание. Димитър Димов е вече отдавна признат като класик на българската литература. Един от най-обичаните и най-четени автори. Смятам, че това почетно звание има смисъл, защото Дупница винаги е била в неговото сърце. Той винаги се е смятал като човек дупничанин. Неговото детство преминава в този град. Тук той за първи път се среща с много от сюжетите, които по-късно ще претвори в своите романи.
Не знам дали всички знаят, но къщата, в която са живели неговите баба и дядо – дядо му Спас Харизанов е бил един от първите адвокати в България след Освобождението, са живели на днешната ул. „Христо Ботев”, която преди се е наричала „Полицейска”, където сега се намира редакцията на вестник „Вяра”. Точно отсреща, от другата страна на улицата, са били тютюневите складове, т.е. той още от малък е проявявал интерес към тази тема. По-късно неговият пастрок се занимава с тютюнопроизводство, става тютюнев експерт и му помага изключително много в това той да се запознае по-обстойно с тютюнопроизводството. Така че Дупница е градът, в който Димитър Димов получава вдъхновение за своите сюжети и романи. И в „Поручик Бенц”, и в „Осъдени души” присъстват картини, свързани с Дупница.
Например Пловдив се опитва да претендира за това, че едва ли не идеите на Димов за „Тютюн” са дошли там. Това не е така и можете да се чувствате горди. Още повече че през целия си живот Димитър Димов остава свързан с този град”, подчерта Катошева. От името на Националния литературен музей поздравителен адрес прочете неговият директор Атанас Капралов.
Темата за тежката ситуация с коронавируса изцяло присъстваше в речите на кмета Методи Чимев и областния управител Александър Пандурски. „Няма как да говорим за успехи и стремежи, когато единствената ни задача в разгара на поредната вълна на епидемията трябва да е и е това да опазим колкото може повече животи, да опазим от дълготрайни и тежки последици за здравето колкото може повече хора. Трудно ми беше да намеря думи за обръщението си, защото се питам имаме ли право на празничен възторг, когато наши съграждани, наши близки, приятели, наши любими хора се борят за глътка въздух в препълнени болници.
Имаме ли право да се веселим, да се отпуснем, да забравим, щом изгубихме хиляди животи без време, и то по мъчителен начин. Щом продължаваме да губим хора, и то след като вече имаме оръжието. Имаме ли право да говорим за славни мигове и родолюбие, за постижения и намерения за бъдеще, докато не се вземем в ръце в реалността, а тя е една-единствена – епидемията. Епидемията не е лош сън, от който да се събудим като след кошмар. Тя не е обсебия на страхливите, нито е сценарий на някаква невидима и злонамерена сила. Епидемията е реалност, която виждаме, и става все по-жестока и мъчителна. И ще става все по-жестока и по-мъчителна, докато отказваме да поемем лична и обществена отговорност”, обърна се към присъстващите в залата и към всички дупничани Чимев.
С ръкопляскания бе прието казаното от кмета, че почит заслужават не само отличените медици, а всички в здравеопазването, на които благодари. „Моят призив е да престанем да сме заложници на лъжите за ваксините и да станем съюзници на лекарите и науката, защото те са нашето спасение. От близо година имаме оръжие срещу смъртта. Високата смъртност сега е не само безпричинна трагедия, но и непростима грешка. Бъдете здрави и разумни! Нека не превръщаме лекарите ни в герои в мирно време, а нацията си в мъченици! Нека направим това, което се изисква, за да си кажем с усмивка следващата година: „Честит празник!” Честит празник на всички!”, допълни градоначалникът.
„Като човек, който е родом от Дупница и има силни корени тук, за мен е голяма чест и удоволствие, че имам възможност да присъствам и да бъда част от днешния празник. Празник, който заради пандемията от Ковид-19 протича по различен начин, губи своята пъстрота и добива нов смисъл. Ресурсите на всички сега са насочени към спасяване на човешки животи и опазване на здравето. Затова и ние ставаме все по-осъзнати за ценностите и важните неща в живота. На преден план излиза грижата за близките ни, за споделеното време с тях, за общуването с децата и внуците ни, за съпричастността към добротата и разбирането между всички нас”, каза Пандурски, който също благодари на медиците, хората, работещи в здравеопазването, и всички, борещи се срещу пандемията. Областният управител призова към разумност, отговорност и съпричастност към проблемите на хората около нас и пожела на дупничани здраве, щастие и благополучие.
За приключване на заседанието в залата прозвуча химнът на страната, като присъстващите застанаха прави.
Юлияна КОЛЧАКОВА
