Страната ни е на второ място в ЕС
“Борбата с бедността е тема, свързана тясно с развитието на нашето общество. Бедността е дълбок проблем на всяка една нация и затова ние всички трябва да признаем правата на хората, които живеят в бедност. В изпълнение на европейските мерки до 2030 г. трябва да намалим бедността в България с над 700 000 души. Планът по Европейска детска гаранция е готов, очаква се да бъде гласуван в НС.“ Това заяви служебният заместник-министър на труда и социалната политика Надя Клисурска, предаде БГНЕС. Клисурска уточни, че тази година ситуацията е критична, породена е от множеството кризи. Необходимо е гласът на хората да бъде чут по темите, които ги засягат, затова трябват мерки в образованието, доходите, здравеопазването. Над 2 млн. души в България живеят в риск от бедност и социално изключване, ние сме на второ място в ЕС. Всяко трето дете е засегнато, затова вярвам, че с общи мерки ще решим проблема с бедността”, допълни още тя.
По данни от Евростат показват, че в България 31,7% от населението живеят в риск от бедност и социално изключване, което ни поставя на второ място в ЕС, след Румъния. “Страната ни е само с 1,9 пункта по-ниско в сравнение с 2020 г.”, коментира още доц. Желязкова.
Доц. Желязкова посочи, че откакто България е член на ЕС, мястото й в класацията по бедност не се променило значително. “България не успя да използва годините на европейска интеграция, за да намали нивата на бедност и от 2007 г. показателите й са в критични стойности. По втория показател тежки материални и социални лишения България отново е втора след Румъния, има траен спад от 2015 г., но и двете страни са на много голямо разстояние от средното за ЕС, което е 6,3.
Ако коментираме обаче острата материална депривация един индикатор дълго време използван от ЕС, България дори задминава Румъния с 11,4% за 2020 г., в който средният за ЕС е 5,9%.”, заяви още доц. Желязкова и допълни, че и страната ни за 2021 г., преди да започнат кризите и повишаването на цените на енергоизточниците, е с висок показател по дял хора, които не могат да отопляват домовете си.
“Важно е да се обърне внимание и че по този показател сред страните с високи стойности са Кипър, Гърция и Португалия, които са с доста добри климатични условия. От другата страна, държави с ниски показатели са Швеция, Финландия, където климатичните условия са много тежки. Следователно въпрос на държавна политика е дали в дадена страна хората ще стоят на студено през зимата или пък напротив ще посрещнат студа в благоприятни условия.”
Пиер Колио, директорът на Френския институт и Ливия Отал, главният координатор на сдружение “Лекари на света” също отчетоха необходимостта от дискусията за достоен живот и справедливи доходи. “Бедните би трябвало да знаят, че не са забравени и изоставени от обществото и те трябва да бъдат ангажирани”, отбеляза директорът на Френския институт./ БГНЕС
