Всеки в отбора се раздава на 100%, категоричен е защитникът Атанас Димитров
Атанас Николаев Димитров е роден на 17.04.1992 година в Петрич. Син е на легендарния футболист на “Беласица” и “Литекс” Николай Димитров-Джаич. Естествено първите уроци по футбол получава от баща си, който е два пъти носител на шампионската титла и на Купа България с фланелката на “Литекс”, по-късно треньор в ДЮШ и първи помощник на Христо Стоичков в мъжкия отбор на ловешкия тим през 2012/2013 г. Официалният първи треньор извън семейството на Атанас Димитров е Димитър Маринов в ДЮШ на “Литекс” още на 7-годишна възраст. Тогава започва да тренира с по-големите поради липса на група от неговия набор. Други негови треньори в ловешкия тим са Петко Петков, Евгени Колев и баща му Николай Димитров в дублиращия отбор на “Литекс”. Той не получава достатъчно шанс да бъде в титулярния състав на “Литекс” и заиграва като преотстъпен в отбора на мъжете на “Ботев” /Враца/. И тук не остава доволен от статута си на непостоянен титуляр и отново бива преотстъпен, този път в “Чавдар” /Етрополе/ в “Б” група. Там е титуляр в продължение на 1,5 години. Тогавашният президент и собственик на “Чавдар” Емил Димитров отказва издръжката и мъжкият отбор се разпада.
Така разтрогва договора си с “Литекс” и приема офертата на втородивизионния “Банско” от едноименния град, ръководен от триото Александър Томаш, Косьо Мирчев и Тодор Кючуков. Преминава в “Локомотив” /Горна Оряховица/ при неговия бивш треньор в “Ботев” /Враца/ Сашо Ангелов. Получава контузия в коляното на десния крак и се прибира в Петрич. В продължение на една година облича фланелката на “Беласица”, воден от баща му Николай Димитров-Джаич във “В” група. Отново се завръща в отбора на “Ботев” /Враца/, привикан от треньора Сашо Ангелов, където се събират за трети път. Не постига съгласие за подписване на нов договор с ръководството на клуба и се завръща в родния край. Две години играе в отбора на “Вихрен” /Сандански/. От 2020 г. вече е в родния си клуб “Беласица”, заемайки поста централен защитник. Справя се блестящо през есенния дял на настоящото първенство и е в основата на постигнатите успехи на петричкия тим, който в момента дели първото място с “Марек” с мач по-малко. Бързо стана любимец на “Комити” и ненапразно го наричат петричкия Франц Бекенбауер-Кайзера. Участник е във всички национални гарнитури на страната, без мъжете, при треньорите Борис Ангелов, Михаил Мадански и спрягания за селекционер на А-отбора Александър Димитров.
В дните преди настъпване на коледните и новогодишни празници Атанас Димитров даде обширно интервю за „Вяра”
-Как се чувстваш в момента с фланелката на “Беласица”?
-Радвам се, че се прибрах в моя роден град при семейството си. С по-голяма част от футболистите на “Беласица” се познавам. Повече от щастлив съм, че попаднах на колектив, за който нямам думи. Всичко това се дължи на моите колеги и естествено на старши треньора Саша Симонович – една обединителна фигура, който винаги е казвал, че успехите на един отбор тръгват от спокойствието в съблекалнята и пълното раздаване на терена.
-Очакваш ли отборът на “Беласица” да се озове на върха на таблицата, имайки предвид малкото качествени състезатели, с които започна есенният дял на настоящото първенство на ЮЗ трета лига?
-Честно казано, това бе една приятна изненада за мен. Радващото е, че аз съм футболист, който винаги търси максимума на терена. Оказа се, че колегите, с които съм рамо до рамо, както и старши треньорът, а и помощниците му са такива. Всички те успяха да предадат амбицията си на нас, футболистите. Преди всеки мач старши треньорът обрисуваше играта на противника. Той винаги набляга много на физическата и тактико-техническата подготовка – елементи, водещи до успехи на всеки отбор, какъвто е нашият. При разговорите, които водих с Георги Петров за връщането ми в “Беласица”, той заяви, че отборът има потенциал за първото място. Наистина излезе прав. Не съжалявам, че се завърнах. Първите мачове тръгнаха мудно. Теренът срещу отбора на “Пирин” /Гоце Делчев/ не беше добър. За първи път бяхме заедно в официален мач и на всичко отгоре не успяхме да реализираме головите си положения. Така се стигна до равенство на стадион “Цар Самуил”. Постепенно постигнахме няколко поредни победи, които ни върнаха самочувствието и увереността на всички нас, че можем да постигнем нещо значимо. Тук е мястото да споделя заслугите на нашия 12-и играч – публиката, която ни помагаше от първата до последната минута и вдъхваше допълнителна увереност срещу противниковите отбори. След победата на стадион “Цар Самуил” срещу ФК “Кюстендил” аз и колегите ми в един глас заявихме, че сме най-добрият отбор в групата. След победата за Купа България срещу втородивизионния “Литекс” всички усетихме, че имаме потенциал за успешна игра и в “Б” група, при условие че покажем петрички дух с пълно раздаване на терена и естествено да чувстваме невероятната подкрепа на феновете.
-Кои отбори ти направиха най-силно впечатление с играта си срещу “Беласица” през първата част на настоящото първенство?
– ”Марек” – отбор, с който неслучайно делим първото място с равен брой точки и завършихме 2:2 като домакини, и ФК “Кюстендил”, изграден от опитни и класни футболисти и с много добър треньор.
-Това означава ли, че между трите отбора ще се води битката за първото място напролет?
-Според мен трите отбора и “Чавдар” /Етрополе/ ще търсят начин да спечелят първото място, даващо право за игра във втора лига от следващото първенство.
-Отборът на “Беласица” ще гостува на ФК “Кюстендил”, “Марек” и “Вихрен”. Ти и твоите колеги имате ли някакви притеснения за тези дербита и какви са те?
-Изключително тежко ще бъде и в трите дерби срещи. През есенния дял на първенството показахме, че играем по-добре като гости и естествено на по-добри терени от нашия и като техничен отбор успяхме да покажем истинските си възможности, което е видно от постигнатите резултати. Абсолютно съм сигурен, че с подкрепата на нашите фенове няма да се чувстваме навън като гости.
-С привличането на Стивън Кирилов и Аспарух Смилков не става ли отборът на “Беласица” по-стабилен вече и в атака – нещо, от което страдаше през есенния дял, когато головете се отбелязваха от халфове и защитници?
-С привличането на двамата млади и класни футболисти, които ще искат да се доказват, и то в отбор с име в българския футбол, смятам, че улучихме десетката. Надявам се да се впишат в колектива по най-бързия начин и да вдигнат нивото на отбора – нещо, за което си мечтаех и за моя радост се сбъдна. Първите ми впечатления за Стивън Кирилов са отлични. Не се страхува да надиграва противника и много от техните защитници ще берат ядове с него. Аспарух Смилков не се включи в двуседмичните занимания след приключване на първата част на първенството, но имам представа за неговите качества. Сигурен съм, че ще надгради постигнатото до момента от отбора.
-Какво още трябва по постове на “Беласица”, за да стане тимът, който искаш да видиш?
– Надявам се да привлечем един централен нападател – голаджия, защото създаваме доста положения пред противниковата врата, но нямаме пълна успеваемост. Ако това не стане факт, тогава отново всички ние, и най-вече Марти Таушанов и Димитър Стоев, ще трябва да се нагърбят с тази функция – така, както беше през есенния дял на първенството.
-Кой според теб ще е първенец на ЮЗ трета лига и новият член на втора?
-Повече от уверен съм, че по честен път това ще е отборът на сърцето ми “Беласица” /Петрич/. Дано не се стигне до задкулисни игри, за които се чува, че са били в действие през есенния дял на първенството от някои отбори. При пълен феърплей съм категоричен, че “Беласица” ще се завърне в професионалния футбол – там, където й е мястото.
-Какво ще пожелаеш на колегите си и феновете, които те обичат съвсем заслужено за стореното през есента, преди настъпване на коледните и новогодишни празници?
-Да са живи и здрави, да посрещнат празниците с най-близките си хора весело и щастливо. Очаквам 2021 година да бъде най-щастливата и дай Боже като участник във втора професионална лига да се наслаждавам на пълни трибуни на “Цар Самуил”.
-Девизът ти в живота?
-Не спирай да се трудиш и успехите ще дойдат.
Ташко СУЛЬОТОВ
