Въпреки че живееше на площад “Славейков”, той не престана да пише и за земляците си
Отиде си писателят Янко Станоев (1944-2023), съобщиха от Съюза на българските писатели .Той е автор на близо 20 книги, сред които „Неандерталецо мой“ (1976), „Домашни истории“ (1981), „Двойникът“ (1985), „Децата на Афродита“ (2001), „Танцът на сатирите“ (2004).
Носител е на наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993), на наградата на в. „Труд“ – „Златният ланец“ за разказ (1999) и на Националната литературна награда на СБП за белетристика „Георги Караславов“ (2012).
Янко Станоев е роден в село Долна Секирна, Пернишка област. Средното си образование завършва в Перник, а висше – славянска филология, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си разкази публикува във вестниците „Средношколско знаме“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Стършел“, в списанията „Родна реч“, „Български воин“, „Дружба“.
Бил е редактор в сп. „Български воин“ и „Дружба“, във в. „Народна младеж“ и „Славянски вестник“, и в редакцията за документални филми на БНТ.
„Почина майсторът на късия разказ Янко Станоев. За него няма дълги и прочувствени слова, няма протяжни речи, както нямаше и приживе. Защото не си продаде душата на чужди фондации, а продължи да пише от сърце чисто човешки истории от българския живот.
За първи път чух за него като ученичка от класната си Събка Ресанска, Бог да я прости и нея. Била му учителка по литература и на него. Винаги плачеше, когато разказваше как го извикала на дъската да прочете анализ за “Под игото”. Направило й впечатление, че не прелиства тетрадката и очите му гледат в една точка. А иначе сякаш четял, толкова гладко се леела речта му. Скочила до него и забелязала, че той гледа в празна тетрадка.
Талант. Уникален талант. В разказите му оживяваха и истински хора от Перник с техните истории. Въпреки че живееше на площад “Славейков” в София, той не престана да пише и за земляците си перничани – обикновено известни в града по негово време странници и зевзеци, за които съм чувала пък от баща ми.
А в края на живота си, макар в напреднала възраст, ходеше да прекопава градините в дворовете на богаташи в Княжево, Бояна, Банкя и Драгалевци. Големият писател нямаше голяма пенсия. А овациите не отиват при такива като него, които смятат писателството за мисия, а не за политическо печалбарство.
Светъл поклон пред Янко Станоев! И аплодисменти!“, написа в социалните мрежи журналистът и автор на книги Албена Борисова.
Съболезнования на близките!
Поклон!
