На 4 декември църквата празнува Света великомъченица Варвара. В православието Света Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че св.Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. Сега те почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква “Св. Преображение” (квартал Лозенец).
Имен ден празнуват Варвара (от гръцки – чуждоземка), Варя, Варадин, Варда, Варварка и др.
Обреди и Традиции
Варварица, Варваринден, Варвардан – в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.
Широко разпространено е поверието, че Света Варвара е покровителка на детските болести преди всичко на шарката, на плодородието и домашните птици. Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните, пеят обредни песни и наричат за здраве, любов, щастие и берекет. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета. Тях ги чака всеки стопанин с радост и ги дарява с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”.
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти и в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от функциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение Света Варвара е близка до Света Екатерина и въобще – до народните представи за християнските женски божества. Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й “попада” в ярко изразената гранична зона, когато “денят се изравнява с нощта”. тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Гадания и предсказания
Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали щее добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пилета.
Девойките, които искат да се оженят, на Св.Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.
Трапезата – в преметена стая, да прясно измазано огнище се слага софра на която се нареждат приготвените постни ястия: медена питка, сол, пипер, шише с вода, варена царевица, жито, нахут, белгур, леща, боб, ошав и др. Празникът е през Коледните пости и се готви само с олио или зехтин.
Не се използват животински и млечни мазнини и белтъци.
Какво да сготвим за празника?
Къпана пита
Необходими продукти:
- около 500 г брашно
- 15 г мая
- 1 ч.ч. прясно мляко
- 2 бр. яйца
- 1/2 ч.л. сол
- 1 ч.л. захар
- 1 с.л. растително масло
Начин на приготвяне:
Маята се размива в малко хладка вода и се оставя да втаса, след което се прибавя към брашното заедно с прясното мляко, яйцата (без 1 жълтък), солта и захарта. Омесва се меко еластично тесто, оформя се на топка, поставя се в тензух, завързва се добре и се пуска в кофа с хладка вода. Отначало тестото пада на дъното, но когато втаса, изплува на повърхността.
Изважда се и се разстила в намазана с масло тавичка, надупчва се с вилица, намазва се с разбития жълтък и се пече в умерена фурна. Изпечената питка се навлажнява с мокра ръка и се завива в кърпа, за да поомекне.
Пълнени чушки с боб
Необходими продукти:
- 500 г боб
- около 12 бр. сухи чушки
- 2 глави лук
- 1 стрък праз
- олио
- джоджен
- чубрица
- дафинов лист
- сол
- червен пипер
Начин на приготвяне:
Бобът се накисва една нощ предварително. Сварява се и се отцежда от водата и се намачква. Лука и праза се нарязват на ситно и се задушават с олио. Добавя се намачкания боб, подправките.
В тенджера се загрява вода и в нея се попарват чушките за 2-3 минути. Изваждат се и се отцеждат. Пълнят се с бобената смес, но без дафиновия лист. Чушките се подреждат в тавичка, заливат се с водата от боба и се пекат в умерено загрята фурна.
Ореховки
Необходими продукти:
- 3 ч.ч. брашно
- 1 ч.ч. захар
- 1 ч.ч. кисело мляко
- 1 ч.л. равна сода бикарбонат
- 4 с.л. олио
- 1 ванилия
- смлени орехи за овалване
Начин на приготвяне:
Содата се гаси в кисело мляко, прибавя се към захарта добавят се и останалите продукти и се омесва меко тесто. Oформят се топчета, овалват се в орехите и се пекат. Пече се в намаслена и набрашнена тава до порозовяване.
