На 24-ти август 2023 г. от 18.00 часа в Нова художествена галерия – гр.Дупница ще бъде представена новата книга на Явор Тодоров: „Стефан Чапрашиков. Достоен българин и родолюбец”.
Разговаряме с г-н Тодоров за живота и делото на Стефан Чапрашиков и приноса му както за българската държавност, така и за българския спорт.
– Г-н Тодоров, защо избрахте именно Стафан Чапрашиков за герой на Вашата книга?
Защото се надявам тази книга да изтрие забравата, в която остава забулен повече от половин век един от най-достойните българи. Защото той е дипломат, награждаван с най-високите отличия на Русия, Франция, Австро-Унгария и други. Защото е завършил юридически науки в Сорбоната в края на XIX век, защитавайки докторат по право и дипломатическо право. Бил е служител в Министерството на външните работи и вероизповеданията с висок ранг. Представител в Княжеските дипломатически агенства. Секретар на Тайния кабинет на цар Фердинанд и негов личен секретар. Включван в състава на българските делегации при сключването на Примирието на Чаталджа и преговорите за мир между страните от Балканския съюз и Турция в Лондон по време на Балканската война. Царски пълномощен министър в редица европейски страни. С всичко, което е направил през живота си, той е заслужил почитта на бъдещите поколения.
– Освен с дипломация, Стефан Чапрашъков е известен и с работата си за развитието на спорта. Разкажете ни малко повече за неговия принос за българския и световния спорт.
Той издига България и нейното име сред страните членки на МОК, като самият Чапрашъков е една от водещите фигури в олимпийското движение. Една от причините да публикувам книгата си точно сега е, че през 2023г. се навършват 100 години от учредяването на Българския олимпийски комитет. И ние, дупничани, трябва да сме много признателни и да не забравяме това, което той ни завеща: Да обичаме България! Да обичаме Дупница! Да обичаме спорта! Да обичаме хората!
– В Дупница ли е роден Стефан Чапрашиков?
Не, роден е на 15 април 1874 г. в Горна Джумая. Но първоначалното си образование (I, II и III клас) завършва в Дубничкото третокласно общинско училище „Св.св. Кирил и Методий“, находящо се в двора на черквата „Св. Георги“. Това е първата обществена сграда, построена в града след Освобождението. Изпратен е да продължи образованието си в Свищов в Държавното търговско училище, където завършва I и II курс. В София в Държавната гимназия завършва V, VI, VII клас и там полага и зрелостния си изпит. По-късно учи правни (юридически науки) в Парижкия университет (“Сорбоната”) за доктор на юридическите науки, полага изпит в Дипломатическата секция (дипломатическо право). Говори и пише на френски, говори немски и руски език.
– Разкажете ни малко повече за професионалната кариера на Стефан Чапрашиков.
Още след завършването на висшето юридическо образование във Франция, той е назначен за аташе при Княжеското Дипломатическо Агентство в Париж. През февруари 1899 г. е назначен за подначалник II степен в Министерството на външните работи и вероизповеданията. От 1900 година вече е подначалник I степен в министерството. А през 1901 година е назначен временно да управлява Княжеското Дипломатическо Агентство в Белград. Дипломатическата му работа е много разнообразна – изпълнява различни мисии в Париж, Лондон, Виена, както и придружава чуждестранни официални лица при посещенията им в България.
През юни 1907 г. Стефан Чапрашиков е назначен за секретар на Тайния кабинет на княз Фердинанд. На този пост той остава до 1913 г.Още с встъпването си в новата длъжност Стефан Чапрашиков се намира в центъра на дипломатическата и вътрешно-политическата същност на процесите в България и извън нея. При него преминава цялата тайна кореспонденция на Двореца и царя. Той е в кухнята на всички събития, особено на подготовката за обявяване Независимостта на България на 22 септември 1908 г.
По време на Балканската война Стефан Чапрашиков е натоварен и изпълнява отговорни задачи. Първата е по време на преговорите през ноември 1912 г. Той е включен в състава на българската делегация при сключването на примирието при Чаталджа.
– Оценени ли са били заслугите му като дипломатически представител на българската държава?
На 12 февруари 1919 г. Стефан Чапрашиков, след много години, отдадени на една твърде успешна професионална кариера, вече е освободен от длъжността „Царски Пълномощен Министър“. От 1914 г. той последователно е Царски Пълномощен Министър в Белград, Ниш и командирован като такъв на мисии в Петроград и Москва, където участва в преговорите за установяване на диплома-
тически отношения със Съветска Русия. По-късно работи като дипломат в Цариград и Берлин. Атестат за неговата успешна професионална кариера са отличията, с които той е награден, а именно:
* „Орден на Академичните палми“ – държавно отличие с втора степен „Офицер“. Орденът, с който той е награден, води началото си от Почетен знак, създаден с декрет от Наполеон от 1808 г. Първоначално с него се награждават само университетски преподаватели, служители и студенти с много добри показатели, доказани в своето обучение. По-късно с него се награждават и личности, които имат заслуги към образователната система, културата и френския език. Орденът „Академични палми“ е трети по ранг във Франция след ордена на Почетния легион и Националния орден за
заслуги.
* „Орден за гражданска заслуга“ – V степен, а по-късно със същия орден – IV степен. До 1919 година той е „Кавалер“ на всички степени на този орден
* Големия орден „Свети Станислав“ II степен.
* Кавалерски кръст – V степен на „Ордена на Почетния легион“ на Франция
* Командорския кръст от „Ордена Франц Йосиф“.
– Стефан Чапрашиков е бил член на Международния олимпийски комитет. Успял ли е да помогне за развитието на българския спорт?
Да, от 1929 година той е бил член на Международния олимпийски комитет и като такъв се ползва с репутацията на един от водещите олимпийски деятели. Учредител е на Българския ски съюз и инициатор за приемането му в Международната ски федерация. Пионер на ските в България и един от учредителите на Българския туристически съюз. Първи в България започва масово популяризиране на олимпийската идея на Барон Дьо Кубертен – основоположникът на съвременното олимпийско движение в Европа и света. Стефан Чапрашиков дарява една от софийските си къщи на Българския олимпийски комитет. Инициатор е на провеждането на Балканските игри, както и дарител на средства за организацията им. Превръща България в спортен център на Балканския полуостров. През 1936 година той настоява олимпийския огън да премине през България на път за столицата на олимпиадата Берлин. В тая олимпиада, благодарение на контактите му, България взема участие с една делегация от над 150 души.
През 1933 година по покана на Стефан Чапрашиков в България идва проф. Карл Дийм, един от най-авторитетните дейци на международното олимпийско движение и родоначалник на Международната олимпийска академия. По този начин в България за пръв път се популяризира същността на олимпийската идея и се поставя началото на разпространението й сред широките кръгове на населението.
Чапрашиков е избран и за почетен председател на Българския олимпийски комитет и като такъв той изиграва ключово значение за цялостното развитие на спортното движение и равнището на телесната култура в България
– Стефан Чапрашиков променя държавната политика по отношение на спорта. Какви са основните направления в тези промени?
Да, наистина със своята активна работа, както и с помощта на останалите членове на БОК българската държава променя политиката си към спорта с приемането на „Закон за физическото възпитание на българската младеж“, обнародван в Държавен
вестник, брой 273 от 10.03.1931 г. и допълнен в бр. 32 от 13.05.1933 г. В него се прокарва идеята за свързване на спорта с училището, въвеждане на политика и нормативи за изграждане от държавата и общините на спортна база, засилва се ролята на спортните организации, въвеждане на държавна програма за телесно възпитание и изграждане на самостоятелни фондове за финансиране на училищното телесно възпитание и такъв, осигуряващ финансирането на българските спортисти – участници в олимпийските прояви. Регламентира се спорта във фирмите и учрежденията и неговото финансиране. Още от 1933 година започва подготовката за участието на българските спортисти на олимпиадата „Берлин – 1936 г.“. На 32-ата сесия на МОК в Атина усилено се коментира, че идеята за пренасянето на олимпийския огън от Гърция за Германия – Берлин е на Стефан Чапрашиков. Благодарение на неговия авторитет и намеса МОК решава огънят да премине и през България. Създава се организационен комитет в България, който да разработи всички подробности по маршрута Кулата – Горна Джумая – Дупница – Радомир – Перник – София – Сливница – Драгоман – границата, по който минава щафетата по пренасянето на олимпийския огън на 25 и
26 юли 1936 г. По-значимо честване със специална културна и обществена програма като същинската официална част по преминаването на олимпийския огън се провежда на градския централен площад в гр. Дупница.
Верен на семейната традиция Стефан Чапрашиков по това време е собственик на голяма тютюнева фирма с филиали в Дупница, София, Хасково и Кърджали. Заместник-председател е на Българо-немската търговска палата. И благодарение на неговите връзки, на контактите му в Берлин, той съумява да сформира олимпийски отбор по 6 вида спорт: колоездене, гимнастика, конен спорт, лека атлетика и фехтовка. Голяма част от спортните уреди за участието на българските спортисти на Олимпиадата в Берлин са закупени с лични средства от Стефан Чапрашиков, за което самите спортисти му изказват благодарности. Германски фирми, контактуващи с неговата фирма и закупуващи тютюни от България, подпомагат българската олимпийска делегация със значителни финансови помощи.
– Г-н Тодоров, Вие сте един от най-добрите ски учители в България и всичко, свързано със ски спорта Ви е особено мило. Стефан Чапрашиков е основател на Българския ски съюз. Разкажете ни малко повече за тази негова дейност.
Да, така е. Български ски съюз се създава през м. декември 1931 година по инициативата на Стефан Чапрашиков и под неговото ръководство. А почетен председател е Нейно Величество царица Йоанна. Между създадения ски съюз и Софийския ски клуб, учреден през 1924 година при Българ-
ската Национална Спортна Федерация възниква спор, кой да представлява България в чужбина. Верен на своя дипломатически подход Стефан Чапрашиков тушира напрежението и през 1932 година той , на собствени разноски, участва в Конгреса на ФИС (Международна ски организация) в Париж. Там поставя кандидатурата
на БСС за редови член на ФИС. И така благодарение на него Българският ски съюз е учреден и става член на Международната ски организация.
През 1932 година Дупница учредява свой ски клуб и на следващата 1933 година на хижа „Скакавица“ провежда по примера на софийския клуб свое първо състезание по ски майсторство. Стефан Чапрашиков с лични средства закупува ски екипировка и я подарява на ски клубовете в Самоков и София. Българският ски съюз успява от учредяването си до войната да провежда ежегодно първенства на България.
През 1936 година, отново с неоценимата помощ на Стефан Чапрашиков България за пръв път изпраща свои представители по зимни спортове на Зимни Олимпийски игри – Гармиш-Партенкирхен – Германия. Той закупува със свои средства най-съвременното ски обурудване за българските скиори, които участват в тези игри.
– Очевидно той е бил и голям дарител и меценат.
Да , така е. Той дарява място до двореца „Евксиновград“ – Варна, което дарение е прието от държавата с Нарочно министерско постановление и Решение на Народното събрание. Има ценни колекции от антични монети, пощенски марки, художествени картини и ги дарява на държавата. На дареното място до „Евксиновград“ със собствени
средства проектира да построи младежки спортен лагер.
Стефан Чапрашиков винаги е бил отзивчив и към града си Дупница, винаги е бил готов да помогне.
– Какво се случва с този толкова деен и милеещ за Родината си българин? Защо животът му приключва толкова тъжно?
На 29 април 1945 година Десети състав на Народния съд в София конфискува с присъда всички негови движими и недвижими имоти в полза на държавата. От тук нататък името Стефан Чапрашиков е заметено под прашния килим на забравата. Да се говори за него е било почти равносилно на престъпление срещу държавата и нейното управление.
Може би само спортната памет е останала жива. За нея няма граници и забрани. Спортът затова е уникален – той свързва, а не разделя хората! След 9 септември 1944 година Стефан Чапрашиков прави опити да се впише в новата обстановка в страната, но не успява. И слага край на живота си в края на есента на 1944 година.
– Помни ли Дупница този невероятен родолюбец?
Името на Стефан Чапрашиков носи за Дупница гордост и уважение. Независимо къде се е намирал, с какви височайши особи се е срещал и с каква работа се е занимавал, той винаги е помнел от къде е тръгнал. Винаги е бил здраво стъпил на земята, винаги е учел младите хора да обичат България. Дупничанин със здрави дупнишки корени и крила, които го отвеждат в почти цяла Европа, където винаги и говорил за България и Дупница, с които се е гордял.
Приключвам това интервю с вълнение. Защото великите личности имат това качество – докосват хората с широтата на мирогледа си, с необятността на потенциала си и с големината на сърцата си. Толкова големи, че понякога в тях се побира цял един народ и цяла една държава.
Даниела ПЕТРОВА
