Навършиха се 150 години от рождението на Дамян Груев.
С изложба Регионален исторически музей-Благоевград отбеляза годишнината. Експозицията включва фотодокументална част, която проследява жизнения му път и революционната дейност, както и материали от фонда на музея. Изложбата бе открита в новата многофункционална зала на музея, при спазване на всички противоепидемични мерки.
Оттам разказаха за живота и делото на Груев.
Като безспорен, всепризнат и неоспорим лидер на ВМОРО, Даме Груев успява да създаде и развие една идеология в действаща машина, която само за едно десетилетие намира хиляди сподвижници. Подобно на Левски той има апостолска мисия. Груев участва при разработването и прецизирането на програмните документи на ВМОРО както при основаването на организацията в Солун през 1893 г., така и по време на Илинденско-Преображенското въстание. Всеобхватната му дейност е високо оценена в документите и спомените на негови съратници и български политически дейци.
Дамян Груев е роден в с. Смилево, Битолско, на 19 януари 1871 г. Ученическите му години преминават през Битоля, Солунската българска мъжка гимназия, от която е изключен заради участие в ученически бунт, Белград, където осъзнава националистическите домогвания на Сръбското кралство към Македония и Висшето училище в София, където записва „История“.
На учителското поприще се изявява в Прилеп, заедно с Пере Тошев, Щип, заедно с Гоце Делчев, Битолската гимназия. Назначен е от Българската екзархия за главен инспектор на училищата в Солунско.
През лятото на 1893 г. се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев. На 23 октомври 1893 г. в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация, която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията.
Даме Груев проявява изключителна политическа далновидност и стратегическо мислене за успеха на общото дело, което го разграничава най-вече от онези, за които въстанието е цел, а не средство. Той респектира турските власти с едно повсеместно, масово въстание. Внушава политическата свобода като единственото средство за икономически просперитет на населението. Не един от неговите следовници изтъква обаянието на ораторските му способности, но истинската му същност на водач се разкрива в неговите дела. Груев не носи пряка отговорност за въстанието. Решението в Солун е взето без него. Но връщайки се от подрумската крепост, той заварва Македония и организацията в едно положение, при което, както отбелязва Христо Силянов, „вече късно беше да се разсъждава”. Той подема като свое едно чуждо решение и макар да го смята за прибързано, влага всичката си воля и целия си авторитет, за да сложи край на колебанията и споровете. Насочва общите усилия към съсредоточена работа за максимално оползотворяване на времето за подготовка. Заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, Даме Греув е избран за член на Главния въстанически щаб на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 г.
Оцелял по една щастлива случайност по време на въстанието, след неговото потушаване, Д. Груев предприема незабавни действия по възстановяване на разстроените редици на ВМОРО. По негова инициатива се свикват както Прилепският конгрес на Битолския революционен окръг от 1904 г., така и Рилският конгрес от есента на 1905 г. Ползвайки се с неоспорим авторитет, той отново е избран за член на ЦК на ВМОРО и неин фактически ръководител. След двата конгреса продължава дейността по възстановяване на организацията. За целта, придружен от малка чета, предприема обиколки из различни места на Македония. Обявява се срещу сръбската пропаганда и гръцките андарти в областта. С всеобхватната си дейност по отстояване на българската национална кауза в Македония, Д. Груев остава в народната памет като всепризнат и най-популярен сред дейците за свободата й. Лишил себе си от личен живот и жертвал лични интереси, Груев проявява способност да агитира и да се грижи за кадрите на освободителната борба. Гибелта му в сражението при с. Русиново, Малешевско, на 23 декември 1906 г. лишава българите в Македония от своя първоапостол.
