Въоръжени до зъби комити бродеха из гората в дъждовния летен ден и чакаха обявяването на най-святото нещо – Свободата в Банско. Пукна пушка арамия и те се събраха да изиграят най-тежкото, най-мъжкото, най-мълчаното хоро. Изписка гайда и се чу песен, тръгнаха момците към града да занесат добрата вест. 
И народът с тях. На мегдана ги чакаше Яворов с думите: “Братя, събрали сме се тук да посрещнем най-ценното нещо в живота на човек – Свободата. С онази светлина, братя, пред която сложиха непокорните си глави Гоце и Даме и хилядите още знайни и незнайни герои на революцията. 
Пазете я много, братя, защото е свята. Не позволявайте сърцата ви да се свиват от коравосърдечието и безразличието. Помнете онези, които толкова силно я желаеха и умряха за нея. Братя българи, поздравявам ви като жителите на първото свободно селище на българското отечество – Македония!”.
Стотици сърца затупкаха в ритъма на тъпана и се изви кръшно хоро. Хорото на свободата. Всичко това се случи в Градския парк в Банско. “Собраа се арамии, арамии банскалии” нарекоха спектакъла – възстановка екипът на Народно читалище “Никола Вапцаров” – Банско, подготвен специално за последния ден на фестивала “Фолклорна магия”.
