В момента дърветата са в пълен покой и ниските температури няма да им навредят, коментира пред сайта Агрозона проф. Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил
Синоптиците предвиждат на места в страната температурите да паднат до минус 10-15 градуса и то за продължително време. За коментар дали това ще се отрази на развитието на овощните дървета Агрозона потърси проф. Димитър Сотиров, заместник-директор на Института по земеделие – Кюстендил.
„На този етап, а и до края на целия месец януари, няма никаква опасност за овощните дървета, дори да паднат температурите до минус 15 градуса и повече. Дръвчетата в момента са в пълен покой, така че това студено време само ще задържи развитието им още по-добре“, коментира той. „Миналата година януари беше с рекордно високи температури – около 18-20 градуса и предизвика преждевременно развитие на овощните видове. На този етап няма основание от притеснение.“, категоричен бе проф. Сотиров.
През януари дърветата са в най-стабилната фаза на дълбок покой и ако паднат температурите до минус 22-24 градуса, тогава има опасност за измръзване, показва овощарската практика. „При минус 15-18 градуса в зависимост от продължителността на студа, може някъде да се случи частично измръзване на плодни пъпки при прасковата и кайсията“, каза проф. Сотиров и допълни: „След като излязат дърветата от дълбокия покой, ако времето е студено, те влизат в т. нар. принудителен покой, пак се задържа развитието им. Ако обаче времето се затопли прекалено много през февруари, дърветата излизат от това състояние на покой, започва развитие и в последствие късните пролетни мразове за тях са най-фатални“. Към момента обаче подобни прогнози все още е рано да се правят.
„През януари хората трябва да бъдат спокойни, февруари също няма опасност, защото тогава слънцегреенето е малко повече, температурите и да паднат то е за кратко време, за определени часове. Не сме наблюдавали критично ниски температури през февруари, през март, ако настъпи цъфтеж, и особено април, тогава вече може да има опасност.“, обобщи проф. Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил.
