Дядо й Анани Коканов е бил народен учител и виден читалищен деятел в гр. Дупница
Задълбочената ми изследователска работа ми дава основание да определя Анани Константинов Коканов като истински възрожденец и народен будител.Скоро се навършват 150 години от неговото рождение. Той е роден на 12 декември 1872 г. в гр. Радомир, където в местното училище е завършил началното си образование (4 отделения) и два класа.Завършил е 3-ти клас и 1., 2. и 3. курс в Държавното педагогическо училище в гр. Кюстендил на 29 юни 1892 г. То просъществува от 1885 до 1912 г. и се е помещавало в днешната сграда на Общината в гр. Кюстендил. Придобива и квалификацията да бъде учител в началните училища и като такъв е работил 5 години в родния си град Радомир.( Държавен архив гр. Кюстендил, фонд 95к, опис 2, архивна единица 64, лист 17-18 и по изследвания на Иван Хаджийски.)
След построяването на жп линията София-Владая-Перник през 1893 г. е възложено чрез търг строителството на отсечката Перник – Радомир с дължина 14,4 км. Тази жп линия е завършена и открита официално на 6 февруари 1897 г. За този ден вълнуващи спомени е запазил Анани Константинов Коканов. Железопътната линия е открита много тържествено в присъствието на княз Фердинанд, министър-председателят на Княжество България по това време Константин Стоилов (доктор по право) и други министри и отговорни държавни лица. Княз Фердинанд е карал влака до гара Радомир, съпругата му княгиня Мария Луиза се е возила във вагона с представителните гости. Към 11 часа на 6 февруари 1897 г.е пристигнала духовата музика на Военното училище, а след един час и князът с официалните гости. След извършения молебен княз Фердинанд е произнесъл кратко слово, прерязал е трикольорната лента и е обявил жп линията Перник-Радомир за открита. От 10 часа учителите са завели на официалното откриване учениците от първо и второ отделение, а 8 девойки, на които Анани Коканов е изброил имената в своите спомени, са държали трикольорната лента. След официалното откриване на жп линията е играно хоро от народа, а княз Фердинанд е връчил на 8-те ученички и на музиканта Тоне Житушки по 20 златни лева. Радомирци са могли да пътуват до София срещу 2 лв., а при вземането на билети за обратно връщане са заплащали по 3 лв. Представителна делегация от гр. Кюстендил е връчила на княз Фердинанд петиция за построяване на жп линията от София до гр. Кюстендил.(По сведения от дневника на Анани Коканов за 1897 г., стр.6-8.)
На 22 юли 2014 г. видният просветен деец Димитър Асенов Васев (който е жив и понастоящем) ми
предаде 12 тетрадки със записки на Анани Коканов
от 1892 до 1908 г. Той ми ги подари като краевед-изследовател на Дупнишка околия в резултат на неговото уважение към мен и търсенията му на родната къща на видната артистка Невена Коканова. Запазил съм в личния си научен архив голяма част от архива на Анани Коканов, който включва неговата дейност от есента на 1897 г. до Първата световна война. На основата на дарението на Димитър Васев от личния архив на Анани Коканов научаваме, че на 15.06.1903 г. в църквата „Св. Георги“ в града е извършена панихида в памет на изтъкнатия български революционери за свободата на Македония Гоце Делчев и видните дупничани, дали живота си за свободата на Македония: Никола Лазаров, Кръстьо Атанасов (бивш телеграфист), Йордан Витошански и Георги Д. Тасиин. От запазения архив разбираме, че на 7 март 1909 г. дупнишкото околийско учителско дружество е имало вечеринка с благотворителна цел в училището Пансиона (просъществувало от лятото на 1879 до 1938 г.). На това място се намира физкултурния сало на бившия Педагогически колеж, а сега използван от Професионалната гимназия по облекло и стопанско управление. Много са запазените афиши от преди около 125 години и те дават ясна представа за духовния живот в гр. Дупница.
По метода на засичане на фактите установих, че Анани Коканов е бил активен деец на Демократическата партия в гр. Дупница. Той е запазил възвания към избирателите от Дупнишка околия за изборите за народни представители, проведени на 25 май 1908 г. в гр. Дупница. Това възвание е подписано от адвоката от гр. София Славчо Бабаджанов, Димитър Маноилов от гр. Дупница и земеделецът от с. Бобошево Сотир Кацаров.
От лятото на 1897 г. Анани Коканов е живял в гр. Дупница. В архива си той е запазил писмата, писани до Министерството на народното просвещение от 25 ноември и 1 декември 1897 г. Дупнишките учители по това време, сред които и Анани Коканов, са подписали тези писма. От неговия архив разбираме, че дупнишкото еврейско дружество „Цион“ с благотворителна цел в полза на бедните ученици е изнесло театрална постановка от 5 януари в началото на ХХ век. Дупнишкото околийско учителско дружество „Христаки Павлович“ е провело дружествено събрание на 18 януари 1909 г. (неделя). На 30 март 1904 г. настоятелството на дупнишкото читалище „Напредък“ е провело градинско увеселение в Градската градина за ранените руски войници и офицери и читалището. По това време Руската империя е воювала с Японската империя. От този архив научаваме, че ежегодно в началото на ХХ век дупнишкото читалище „Напредък“ е провеждало литературно-музикални вечеринки с лотария. Дупнишката „Музикална дружба“ е провела литературно-музикална вечеринка в навечерието на Коледа. Тази музикална институция е изнесла редица вечеринки през следващите години. За това съдим от обявата от 7.02.1903 г. Музикалното дружество „Родни звуци“ в гр. Дупница е изнесло концерт през февруари 1909 г. в театралния салон в бившето училище „Пансиона“. В архива на Анани Коканов намираме позив към учителите и учителките от Дупнишка околия от преди 120 години. По това време дупнишкото околийско учителско дружество „Христаки Павлович“ е развивало много активна дейност. На 19.09.1902 г. читалище „Напредък“ е отправило обявление към всички граждани. На 7 февруари 1904 г. дупнишката учителска дружба е поканила за утрешния ден – неделя, на която е изнесъл здравна беседа околийският лекар д-р Янчулев. Учителската дружба е провела и вечеринка по повод 25 години от смъртта на Любен Каравелов. На 24.03.1905 г. дупнишкото околийско учителско дружество „Христаки Павлович“ е отправило покана към всички дупничани за 25 март по повод 10-годишния юбилей на българското учителско дружество и по повод юбилея на дупнишкото дружество.Детските ученически колонии по това време са дали голямо увеселение в Градската градина, чието изграждане започва от 1895 г. по инициатива на най-заслужилия дупнишки кмет Димитър Янакиев Радев (1852-1918 г.).
Във архива на Анани Коканов са запазени още много обяви от това време. На 9 май 1909 г. настоятелството набезплатната ученическа трапезария в гр. Дупница е обявило за утрешния ден голямо увеселение в Градската градина с участието на смесения ученически хор и духовата музика на 14-ти пехотен македонски полк, базиран в гр. Дупница.(По изследвания на Иван Хаджийски.)
Дупнишкият околийски вестник „Светлина“ в бр. 392 от 23 март 1931 г. е публикувал обява на Анани Коканов, че той е давал уроци по цигулка за начинаещи и напреднали. Над обявата е публикувана негова статия за проведена вечеринка в читалищния салон на „Пансиона“. Около 20 години Анани Коканов е бил библиотекар на читалищната библиотека и неговите заслуги към библиотечното дело и самообразованието на гражданите в региона са били големи. Редица години той е бил учител по музика в Девическата гимназия в Дупница. Хората са го запомнили като
блестящ педагог, обичащ музиката, първокласен цигулар,
образцов учител и е имал големи заслуги като музикален педагог. Анани Константинов Коканов е починал на 21 май 1939 г. след кратко боледуване. В последния му земен път е изпратен от много граждани, учителството, едно отделение от образцовата прогимназия „Евлоги Георгиев“, където е учителствал и от военната музика в града.(В-к „Светлина“, бр.22 от 27.05.1939 г.)
Съпругата му Александра Костадинова Коканова е родена на 5 април 1882 г. в гр. Дупница, където е починала на 8 март 1960 г. Тя и Анани Коканов са имали 5 деца.Първородното им дете Богдан Ананиев Коканов е роден на 7 май 1905 г. в гр. Дупница, а е починал на 26 февруари 1970 г. в София. Той е бил подполковник от царската армия в Трудови войски и е бил противник на установения след 09.09.1944 г. болшевишки режим в страната. По политически причини е изпращан в ТВО „Куциян“ – гр. Перник и в ТВО „Белене“ от 16.08.1948 до 19.04.1950 г. През 1993 г. Невена Коканова и брат й Димитър са получили парично обезщетение за репресиите спрямо него. Вторият син Богомил е роден на 27 май 1909 г. в Дупница, работил е като адвокат в Дупница и София. Дъщерята Невена А. Коканова е родена на 5 януари 1911 г. в Дупница, починала е на 20 май 1938 г. Нейната сестра Бистра А. Коканова е родена на 14 януари 1913 г. в гр. Дупница, работила е като учителка в Пазарджик. Третата дъщеря Мария (Мара) е родена на 6 март 1915 г. в Дупница, била е медицинска сестра, снаха в Лазовия род в Дупница. Семейство Коканови са живеели в района на Градската градина в Дупница на улица „Момина сълза“ №18. Тази улица от лятото на 2000-та година носи името на Невена Коканова.(По сведения от отдел ГРАОН на Община Дупница, и по изследвания на Иван Хаджийски.)
Анани Коканов е записал своята внучка Невена Богданова Ананиева в градския регистър на Община Дупница на 13.12.1938 г. Тя е родена на 12 декември в родния си дом, а по-късно е приела фамилията Коканова. Завършила е начално образование в Базовото училище и Търговската гимназия в София през 1956 г. Известно е, че от тази година до смъртна си на 3 юни 2000 г. тя израства и специалистите я определят като кралицата на българското кино. Наследила е красотата и чара на майка си Елеонора Ст. Манджукова – Коканова, родена на 21 май 1916 г. в гр. Русе, а починала в гр. София. От 23 май 1967 г. е носител на високото звание „Заслужил артист“, а от 23 май 1974 г. е получила най-високото звание „Народен артист“. През театралния сезон 1963-1964 г. тя е изпълнявала централната женска роля в пиесата „Предвестници“ в дупнишкия театър. През 1972 г. големият български сатирик Радой Ралин е склонил Невена Коканова, която е рисувала много добре, да направи илюстрациите на книгата му „Есенни капини“.(По изследвания на Иван Хаджийски.)
От 22 до 28 май 1973 г. в кино „Марек“ в гр. Станке Димитров (Дупница) е проведена панорама на филмовото творчество на Невена Коканова. През тези седмица е прожектиран новоизлезлият филм „Момчето си отива“ (1972 г.) с нейно участие. Незабравими и до днес са филмите, в които тя участва, като: „Тютюн“ (1962 г.); „Инспекторът и нощта“ (1963 г.); „Крадецът на праскови“ (1964 г.); „Карамбол“ (1966 г.); „Отклонение“ (1967 г.), „Танго“ (1969 г.). На 26 май 1972 г. (петък) е направен голям творчески портрет на филмовото творчество на Невена Коканова с нейно участие. От тази дата – 26 май 1972 г. е нейната
снимка с паметен надпис към своите съграждани.
На това вълнуващо събитие е присъствал изтъкнатият филмов и театрален критик Иван Стоянович (29.01.1930-10.01.1999 г. София). Той и неговата съпруга Ани Бакалова (видна българска артистка) имат двама сина: Петър и Димитър, историци.(Вестник „Звезда“, бр. 62 от 30 май 1972 г. и по изследвания на Иван Хаджийски.)
Невена Коканова е омъжена за видния български артист и режисьор Любомир Иванов Шарланджиев. Той е роден на 18.04.1931 г. в гр. Горна Джумая (Благоевград от 5.05.1950 г.), починал е на 22.07.1979 г. в София. Невена Коканова е участвала общо в 63 български филма и много театрални постановки, а през 1980 г. като режисьор е довършила филма на съпруга си „Трите смъртни гряха“. Вечерните прожекции в киното са посветени на най-значителните филмови произведения с участието на Невена Коканова.(Пак там.)
От 1971 г. тя е член на БКП, а от м. юни 1981 г. е депутат в 34-ото обикновено народно събрание от Пернишкия регион. На 14 май 1978 г. при закриването на първите Майски празници на културата в гр. Станке Димитров Невена Коканова и проф. Венелин Кръстев са удостоени с високото звание „Почетен гражданин“. Киното е било най-голямата й любов, болка и страдание.(В-к „Дупнишка комуна“, бр. 19 от 12.05.1979 г.)
След 1990 г. Невена Коканова става привърженик на монархията и за последен път посети родния си град Дупница на 26 май 1996 г. Дупничани помнят този ден, защото бе свързан с посещението на цар Симеон Втори след неговото завръщане в България на 26 май 1996 г. Брат й Димитър Богданов Коканов е роден на 20 юни 1941 г. в с. Княжева махала, община Брусарци. Той е бил артист, жив е и сега, живее в гр. София.(По сведения от отдел ГРАОН на Община Дупница от 20.10.2022 г.)
Невена Коканова е носителка на най-високите държавни отличия. През м. януари 1999 г. в театър „Възраждане“ е честван нейният 60-годишен юбилей. Присъствали са много нейни колежки, а Стоянка Мутафова е казала през всички: „Невено, голяма си!“. Присъствал е президентът на Република България Петър Стоянов, който я е наградил с най-високия държавен орден „Стара планина“, Първа степен.
На 5 юни 2000 г. (понеделник) във фоайето на Сатиричния театър в София бе извършено поклонение пред нейните тленни останки, а опелото бе извършено в църквата „Св. Седмочисленици“. По инициатива на трикратния общински съветник (1991-2003 г.) Радослав Йорданов Радославов, на 15 юни 2000 г. Общинският съвет в гр. Дупница взе Решение №88 и
наименува общинския драматичен театър „Невена Коканова“.
По предложение на талантливия актьор и директор на Общинския драматичен театър Асен Диков, изявите на театъра през 2003 г. са посветени на паметта на нашата уважавана и обичана съгражданка Невена Коканова. По предложение на Асен Диков на входа на театралната зала са поставени портретите на театралния гений на Дупница Станислав Казаков и на една от най-талантливите български актриси Невена Коканова. (По изследвания на Иван Хаджийски.)
През 2008 г. в обем от 262 страници видният български журналист Георги Тошев издаде книга за Невена Коканова, а през 2018 г. той издава и втора книга за нея. Невена Коканова и Любомир Шарланджиев имат дъщеря Теодора и внук Калоян Добрев.(По изследвания на Иван Хаджийски.)
В продължение на три поредни години(2014, 2015 и 2016 г.)Община Дупница с подкрепата на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) –София проведе иновативно културно събитие– „Фестивал за театрално и филмово изкуство – Невена Коканова”. Целта на инициативата бе да предостави поле за изява и стимул на сценаристи да покажат творбите си, да отключи потенциала за творчество и развитие на иновативни форми на културния живот в общината.
В навечерието на празника на Дупница 19 октомври (2014 г.), в присъствието на близки и приятели на примата на българското кино официално бе открито първото издание нафестивала. Водещ бе известният киноактьор Ивайло Захариев, а сред гостите бяха Филип Трифонов, дъщерята на Невена Коканова Теодора Шарланджиева, режисьорът Павел Павлов, Мария Статулова, Георги Тошев, един от организаторите на фестивала Борислав Велков и др.
„Не съжаляваме и за миг за това което направихме. Едно добро начало за едно още по-добро събитие, което ще се случва занапред. Невена Коканова, от която сме се възхищавали, заслужава този фестивал“, каза при откриването заместник-кметът на Дупница Красимир Георгиев.
„Ако има красота – това е Невена, ако има приятелство, това е Невена, ако има космическа любов, това е Невена”. Това призна Мария Статулова.
Фестивалната програма акцентира върху представянето на театрални постановки и късометражни филми, като се даде възможност за изява на непрофесионални местни аматьори, които взеха участия при подготовка и изпълнението на постановките и филмите.
В изданието от 2016 г. в чест на великата Невена Коканова се излъчи и филм с нейно участие, както и представяне на книгата на Георги Тошев „Коя съм Аз“, посветена на обичаната актриса.
Слово за родословното дърво на Невена Коканова произнесох и аз, Иван Хаджийски. В края на срещата подарих с паметен надпис на режисьора Павел Павлов и астралната близначка на Невена Коканова – Мария Статулова моята монография „Дупнишкото читалище „Зора 1858“ с паметен надпис.(По изследвания на Иван Хаджийски.)
Гл.ас Иван Хаджийски, краевед-изследовател
