До неотдавна властите не им дават да работят, да учат и дори да се събират на групи, по-големи от 4 човека
Режимът на Франсиско Франко е безмилостен към малцинствата. Силно повлиян от идеологията на германските фашисти, той се опитва да смачка циганите в Испания. Властите не им дават да работят, да учат и дори да се събират на групи, по-големи от 4 човека. Когато диктатурата на Франко пада през 1973 г., испанските цигани са напълно дезинтегрирани от обществото. Повечето от тях се занимават с престъпления, за да преживяват, и обитават мизерни гета.
В наши дни ситуацията е доста по-различна. Цигански гета в покрайнините на големите градове все още има, но те постоянно се смаляват.
В Испания живеят около милион цигани, или „хитанос”. Вече по-малко от 5% от тях обитават гетата, а около половината имат собствени жилища. Почти всички испански цигани имат достъп до здравни грижи, а над 75% от тях имат легална работа и стабилни доходи.
Мнозинството цигански деца започват начално училище, а повече от 85% от циганите в страната са грамотни. При това, въпреки че от тях идва фламенко културата, циганите в Испания никога не са били част от обществото. В продължение на стотици години те са водели номадски живот в естествен конфликт с уседналия начин на живеене на останалите испански граждани.
Как Испания успява да осъществи огромния преход в циганската интеграция? Основата е Испанската конституция от 1978 г., която казва, че всички испанци са равни пред закона.
В същото време властите в Мадрид са напълно наясно, че за да станат циганите част от обществото, са необходими целенасочени усилия и специален подход. Той започва с образованието. Ромите могат да имат достъп до обществени жилища и финансова помощ, само при условие че изпращат децата си в училища и здравни заведения. В допълнение децата на циганите са насочени към редица целеви програми за приобщаване, като процесът в училищата е двупосочен.
Една от основните от тях взима млади безработни цигани и им дава технически умения, като им помага да вземат еквивалент на гимназиална степен на образование. Накрая те получават работа чрез серия от споразумения с частни компании.
Държавата е абсолютно безкомпромисна към правилата за циганите. Насилието над дете, непосещаването на училище или лошите условия на живот водят до глоби, отнемане на родителски права или дори затвор за родителите.
В същото време ромските деца са обучавани по допълнителни програми на основни социални и битови умения. Тези политики продължават вече повече от три десетилетия и дават своите резултати.
Интеграцията на циганите не е нито лесна, нито евтина. За периода 2007-2013 г. Испания е усвоила за целта от европейските фондове средства на стойност близо 42 млрд. евро. Политиките обаче имат ефект. Например, за разлика от източноевропейските си събратя, испанските роми вече от десетилетия не се занимават с просия. Така, с прагматизъм и целенасочени политики, Испания успява да постигне това, в което всички останали претърпяват неуспех – да интегрира циганите в обществото.
