Два нови компактни кросоувъра предизвикват на турнир утвърдения Countryman
Какво ли не смесват тези три автомобила? Новата Kia XCeed съчетава разум с приключенски дух, Mini Countryman – амбиции за гъвкавост с динамична управляемост, а Mazda CX-30 със своя мотор смесва работните принципи на Николаус Ото и Рудолф Дизел. А в добавка – и трите модела предизвикват разбъркване в компактния клас. С това сравнение ще проверим кой от тях е най-добрият. Тъй че – да не чакаме повече, а да се забъркаме и ние!
Една от тайните на пътищата към успеха е, че не знаем накъде ни водят и какви завои ни очакват по тях и как става така, че когато погледнем в огледалото за обратно виждане, изминатият път ни изглежда прав като конец. Само може да се предполага, че всъщност той е бил пълен с непроходими участъци и плаче за основен ремонт. Как иначе да обясним факта, че днес по него най-добре се движат модели с офроуд атрибути? А как ще се справят с това Mini Cooper S Countryman, Kia XCeed 1.6 T-GDI и Mazda CX-30 Skyactiv-X 2.0 – това ще изясним в сравнителния тест. Пожелайте ни успех!
За разлика от някои компактни модели, които постигат стилистично и техническо офроуд огрубяване само със закрепени за калниците защитни бленди и малко по-голям пътен просвет (да, точно тебе имаме предвид, Ford Focus Active), конструктивното преобразяване на Kia Ceed в XCeed е било сериозна задача, засягаща и базата, и надстройката. Освен предните врати всичко е ново по удължената с 8,5 см и разширена с 2,6 см каросерия.
Kia: не каква да е
Въпреки увеличения с 4,4 сантиметра до амбициозните 18,4 см пътен просвет Kia XCeed вози своите пътници върху удобни седалки, само леко издигнати над нивото в компактния клас. С това обзорът не става наистина добър, особено назад – заради полегатото задно стъкло и дебелите задни колони.
Принудени сме да ги нападаме толкова остро, защото те са единственият повод за по-сериозна критика, който предлага Kia XCeed. Иначе всичко е както трябва. Двойното дъно подравнява вътрешния ръб на големия багажник, чийто обем се променя според сгъването на разделената на три части облегалка на задната седалка. Върху самата нея пътниците се настаняват удобно и доста нашироко, а солидността включва и управлението на функциите, за което Kia се доверява на ръководната роля на бутони с ясни надписи. На арматурното табло има сензорен монитор, достатъчно голям, за да изобрази два отделни контролни уреда. Освен това Kia XCeed навигира към целта с данни за трафика в реално време.
А каква е целта? Някои твърдят, че целта е пътят – затова в сравнение с Kia Ceed кормилната уредба е с по-директно предавателно число и разполага с предоставящи повече обратна информация характеристики. В добавка предният мост тип Макферсън и задният многораменен са получили нови настройки – с по-меки пружини и нови амортисьори. Всичко това не превръща Kia XCeed в такъв неспокоен майстор на трудните завои като Mini, но за повдигнат над пътя компактен автомобил тя е забележително бърза. Моделът започва да чегърта с предните колела, недозавивайки, по-рано от другите два и предава по-малко усещания чрез волана. Но всичко си остава сигурно, окриляващо и комфортно. Окачването неутрализира дори грубите неравности добре, а с товар – най-добре от всички, и въпреки по-меките пружини – без много клатене в завоите или последващи колебания след дълги вълни по настилката.
А в това време бензиновият турбомотор тегли решително с приятелската подкрепа на шестстепенната предавателна кутия. Освен тихата му и равномерна работа добро впечатление прави разходът в теста от 8,2 л/100 км. Изобщо много неща правят добро впечатление при Kia XCeed, например мощното спиране, удобните седалки, приличната обезпеченост с подпомагащи системи и най-вече цената, оборудването и гаранцията – с една дума, добри изгледи за Kia.
Mazda: самовъзпламеняваща идея
Може да е вярно, че по пътя към успеха няма преки пътеки, но в Mazda познават няколко неизползвани, но перспективни паралелни трасета. По тях японците напреднаха доста през последните години с интелигентни идеи, а и със смелостта да оставят нещата постарому, например като избягват принудителното пълнене при бензиновите мотори. Вместо това те са разработили Skyactiv-X – бензинов мотор, който работи със самовъзпламеняване като дизел. Е, не съвсем, но почти, защото това става с подкрепата на запалителна свещ. Малко преди самовъзпламеняването тя подава слаба искра, която, така да се каже, взривява бурето с барута и с това дава възможност за контролиран процес на изгаряне. По този начин Skyactiv-X съчетава ефективността на дизел с ниските вредни емисии на бензиновия двигател. И то съвсем сполучливо, както показаха неотдавнашните ни тестове.
Skyactiv-X е и най-мощният двигател за Mazda CX-30. Моделът възприема голяма част от техниката на „тройката”, но с по къса габаритна дължина и междуосие. Така той отговаря по формат на Kia XCeed и Mini Cooper Countryman, докато пътниците са настанени по-натясно върху задната седалка с къса долна част и стръмна облегалка. При товарния обем няма големи разлики, те са по-скоро по отношение на гъвкавостта. Тя се изчерпва с разделената на две задна облегалка. Липсват проход за товари, надлъжно плъзгане и регулиране на наклона.
За сметка на това от Mazda са вложили много усилия и средства в красивите, солидни материали, както и в серийното пълно оборудване за безопасност – от темпомата с регулиране на дистанцията през асистентите за спазване и смяна на лентата и head-up дисплея до LED светлините. Навигация и камера за заден ход също са налице, но всичко това все още не прави един автомобил добър. Затова Mazda CX-30 се грижи особено талантливо за онова, което е най-важно при един автомобил – шофирането.
Тук моделът се представя убедително с леко стегнати настройки, осигуряващи приятен комфорт – независимо от твърдото реагиране на къси неравности – и лека управляемост. За да го постигне, автомобилът не е принуден да инсценира неспокойно поведение подобно на Mini Cooper Countryman, понеже директната му, информираща с усет за контакта с пътя кормилна уредба го води прецизно по завоите. CX-30 ги преодолява неутрално, а недозавиването започва късно. Освен ако не отнемете за кратко газта – тогава промяната в динамичното натоварване тласка задницата навън. Това никога не намалява високото ниво на сигурност на пътя, но придава малък завъртащ импулс, който динамизира водимостта.
И най-после – превключването на предавките, което само по себе си може да е основание да си купите тази Mazda – с леко прищракване, къси движения на лоста и с този минимално тежък ход, който прави от фината механична прецизност нещо осезаемо и превръща превключването в удоволствие. Това е особено полезно, когато трябва да следвате съперниците. Шофиран отделно, двулитровият бензинов мотор разполага с достатъчно темперамент, но когато трябва да настига двете турбомашини, му се налага да се поразбърза.
Това леко повишава разхода на гориво, понеже предимствата на Skyactiv-X са именно в режимите с частично натоварване. При високи обороти моторът превключва от самовъзпламеняване на външно запалване и по-богата горивна смес. В теста като цяло обаче с разход от 7,5 л/100 км CX-30 е значително по-икономичен от съперниците си. Освен това спира добре, функциите се управляват лесно и не е скъп. Паралелното трасе на Mazda се оказва лента за изпреварване.
Mini: Буря и натиск
Що се отнася до изпреварването, Mini Cooper S Countryman винаги е бил насреща, макар далеч невинаги да е побеждавал. Това се промени в актуалното поколение, което освен повече солидност е придобило известна сериозност, с чиято помощ могат да бъдат завоювани първи места в сравнителни тестове – нещо, което преди рядко се случваше на някое Mini.
Например сега Mini Cooper S Countryman набира точки с всеобхватна гъвкавост, изобилие от вътрешен простор и добре използваем багажник. В добавка изработката му е станала по-солидна, а управлението на функциите е аранжирано по-прегледно – поне що се отнася до инфо-развлекателната система. Много добри неща, при това не пречат с нищо на традиционно увлекателната управляемост на модела – би си помислил всеки. Но се оказва, че Countryman е прекалил. С палаво-острата работа на кормилната уредба той нарушава праволинейното си движение и вместо динамика внася в управлението припряност. Това може и да ви харесва, също като поднасянето на задната част, и дори вероятно го очаквате от едно Mini. Във всекидневието обаче подобно поведение често дразни, още повече че тази хиперактивност върви в комплект с недостатъчен комфорт на возене поради стегнатата ходова част.
Ясно е, че това е част от основния замисъл на Cooper S, също както и мощните 192 конски сили на двулитровия турбомотор, който в тестовия автомобил е комбиниран със седемстепенна трансмисия с два съединителя. Тя сменя предавките навреме и точно и придава на Mini бързина, която според измерените стойности почти не отстъпва на темпото на малко по-мощната, но много по-лека Kia XCeed, а субективно дори го надминава. Това обаче двигателят постига и по отношение на разхода (8,3 л/100 км), а Countryman като цяло – и при цената, и то в значително по-голяма степен. Със съпоставимо оборудване той струва в Германия с почти 10 000 евро по-скъпо от Kia XCeed и Mazda CX-30. А фактът, че е най-старият от трите модела, проличава и от някои празноти при системите за подпомагане – например тук липсва предупреждение за автомобил в сляпата зона.
Кажете, не е ли наистина символично? Защото както си пътува, Countryman е изпреварен без предупреждение от двама новаци по пътя към успеха.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Mazda CX-30 Skyactive-X 2.0 (435 точки).
Mazda CX-30 Skyactive-X 2.0 спокойно отнася наградата вкъщи. Моделът побеждава с икономичност, чудесна ергономия, лека управляемост, приятен комфорт и високо качество.
2. Kia XCeed 1.6 T-GDI (418 точки).
XCeed 1.6 T-GDI е още по-добър автомобил от Ceed – със солидни, полезни за всекидневието качества, мощно задвижване и с ниска цена при щедро оборудване и гаранция.
3. Mini Cooper S Countryman (405 точки).
Какво стана? С висока цена и разходи Cooper губи сребърния медал. Изключителен талант, но вече повече с гъвкавия интериор, отколкото с неспокойната водимост.
Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ахим Хартман/ams.bg
