С панихида и поднасяне на цветя при паметния знак на пл. “Свобода“, Дупница отбеляза 82 години от една от най-трагичните дати в своята история. На мястото на някогашната Земеделска банка бяха почетени над 60 загинали дупничани. В словото си кметът Първан Дангов подчерта, че този акт е терор над мирното население, целящ да всява страх и ужас чрез военни средства. Той допълни, че подобни събития трябва да се помнят, тъй като звучат болезнено актуално и в моменти, когато в близост отново бушува война.
Уредникът в Историческия музей Сузана Янева припомни хронологията на ужаса от 1944 г. Около 13:00 часа на обяд над 100 англо-американски самолета Боинг-17 (“Летящи крепости“) се пренасочват към района поради гъста мъгла над София. Над Дупница прелитат 30 самолета, които изсипват над 150 фугасни бомби. Равносметката е опустошителна: разрушени са 52 жилищни сгради, 14 предприятия, пощата, болницата и училище “Евлоги Георгиев“. Най-тежкият удар е върху Земеделската банка, под чиито развалини остават затрупани 45 души. В паниката си хората бягат към Дренски рид, където мнозина премръзват в януарския студ.
Историческите архиви сочат, че още същата вечер в града пристигат царица Йоана, княгиня Евдокия и митрополит Стефан, за да подкрепят пострадалите с продоволствия и средства. По инициатива на Общината се сформира комитет, който събира близо 800 хиляди лева за възстановяване на разрушенията. Трагедията се оказва непосилно бреме за тогавашния кмет Давидко Янев, който подава оставка малко след инцидента. Дори майор Мостин Дейвис от Британската военна мисия признава по-късно в доклад до Кайро, че бомбардировката е била провал – жп линията е останала здрава, а стрелбата по цивилното население е имала единствено негативен ефект. Пред паметния знак цветя положиха депутатът Николай Златарски, представители на музея, общинската администрация и десетки признателни граждани.
