Вярата учи на търпение и смирение – качества, които са незаменими както в медицината, така и в живота, убеден е младият медик
Д-р Ивайло Парев е млад лекар от Разлог, който съчетава отговорната професия на анестезиолог с духовно служение в местния храм “Свето Благовещение Богородично“.
В ежедневната си работа той се намира на границата между живота и смъртта в операционната зала.
Всяка неделя лекарят заменя бялата престилка с църковни одежди. Вече 11 години той служи като иподякон в храма, воден от мисията да помага на хората не само физически, но и духовно. Професията на анестезиолога изисква изключителна концентрация и хладнокръвие, а вярата му дава нужните смирение и търпение, за да понесе тежестта на тази отговорност.
Д-р Парев споделя, че мнозина вярват, че анестезиолозите по особен начин се докосват до божественото, тъй като пациентите им често се намират на ръба между два свята. Тази връзка между медицината и духовността не е изолирано явление и се споделя от редица специалисти, според които в хирургията място за атеизъм трудно се намира.
В ролята си на иподякон той подпомага свещеника по време на богослуженията, участва в олтарната служба, носи свещници, пали кадилницата и понякога се включва в църковното пеене. Началото на този път води към детството му, когато баба му го води редовно в храма и полага основите на неговата вяра.
В операционната зала д-р Парев се бори за човешкия живот, а в храма се моли за спасението на душата. Двете роли естествено се допълват в неговото ежедневие. За него най-голямото признание остава искрената благодарност на пациентите, дори когато тя идва неочаквано – на улицата или след време.
Вярата, по думите му, учи на търпение и смирение – качества, които са незаменими както в медицината, така и в живота. Историята на д-р Парев е показателна за това как ценностите на християнството могат да подкрепят медиците в тяхната трудна мисия.
Той отправя призив към хората да бъдат по-добри и да си помагат. Младият лекар остава верен на избора си да служи на обществото в Разлог, превръщайки личния си път в пример за хармония между съвременната медицина и духовността.
