На 24 май България отбелязва своя най-светъл и духовен национален празник – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На този ден цялата нация се прекланя пред епохалното дело на Солунските братя, които създават глаголицата и записват на нея първите преводи на свещените писания. Тяхното дело прескача границите на времето, като по-късно те са обявени от папата за съпокровители на Европа, а Православната църква ги почита и в състава на светите Седмочисленици.
Историята на този празник е дълга и дълбоко свързана с борбите за национално самосъзнание и духовна независимост. Най-ранните паметни данни за почитането на Светите равноапостоли датират още от XII век, като те са признати за светци в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април, когато са дните на тяхната смърт. Първите известни свидетелства за светско честване на двамата братя заедно са открити в арменска летопис от 1813 година, където се споменава за организиран празник в град Шумен още на 22 май 1803 година.
Масовото училищно отбелязване на празника започва по инициатива на възрожденеца Найден Геров. На 11 май 1851 година в епархийското училище в Пловдив той организира тържество за създателите на глаголицата. Датата 11 май е избрана съвсем съзнателно, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. През 1856 година Йоаким Груев предлага този ден официално да стане празник на българските ученици. Във възрожденската ни книжнина първите известия за това дело се срещат в “Христоматия славянского язъка“ от Неофит Рилски. През следващите години честванията бързо се разрастват в Цариград, Пловдив, Шумен, Лом и Скопие. По време на борбите за църковна независимост историческото дело на Кирил и Методий се превръща в мощен символ на бъдещата политическа свобода, както подчертава в своите статии и Христо Ботев.
След Освобождението през 1878 година празникът се развива в две различни посоки. Докато в свободна България той се ограничава предимно до училищно тържество, в Македония и Одринско запазва характера си на силна демонстрация на българщината срещу чуждите пропаганди. През 1916 година, с въвеждането на Григорианския календар в България, честването се премества на 24 май. След 1969 година се извършва секуларизация и църковният календар се отделя от светския, поради което днес съществуват два празника – църковен на 11 май и светски на 24 май. За официален празник на страната денят е обявен първо на 30 март 1990 година, а след преименуването на държавата в Република България, статутът му е потвърден отново през ноември същата година.
Важна част от идентичността на този ден е неговият химн. През 1892 година Стоян Михайловски написва в Русе стихотворението “Върви, народе възродени“, което първоначално съдържа четиринадесет куплета. През 1900 година композиторът Панайот Пипков създава музиката към него по време на час в Ловеч. Любопитен факт е, че празникът на славянската писменост се чества и извън пределите на България, включително в Русия, където се отбелязва от 1986 година по инициатива на писателя Виталий Маслов, а в най-северния руски град Мурманск днес се издига и паметник на Светите братя Солунски.
