Дупница

“Когато заглъхне гласът на ресурсния учител, заглъхва надеждата на детето“: Галина Китова с емоционален призив в ОбС – Дупница

  29.10.2026 11:59  
„Когато заглъхне гласът на ресурсния учител, заглъхва надеждата на детето“: Галина Китова с емоционален призив в ОбС – Дупница

“Ресурсният учител трябва да бъде част от училището, а не външен специалист, който го посещава.“ С този категоричен призив Галина Китова, ресурсен учител в ОУ “Неофит Рилски“ в Дупница, се обърна към кмета, председателя и общинските съветници по време на заседанието на местния парламент. Тя говори от името на ресурсните учители в общината във връзка с предложението за създаване на Център за подкрепа за личностно развитие на деца със специални образователни потребности.

Китова, която има 40 години професионален опит в работата с деца, защити ролята на училищните екипи и подчерта значението на ежедневната работа между ресурсните учители, класните ръководители, преподавателите и останалите специалисти.“Ресурсните учители са особена порода хора. Това са хора, които не се отказват, когато всички останали са се отказали. Хора, които виждат възможност там, където другите виждат само проблеми“, заяви тя.

“Приобщаването не е услуга, която училището получава отвън“

Основният аргумент на Китова е, че подкрепата за децата със специални образователни потребности трябва да се осъществява в училищната среда, като ресурсните учители са пълноправна част от екипите, а не външни специалисти.По думите ѝ ресурсният учител трябва да участва в педагогическите съвети, екипните обсъждания, проектите, екскурзиите и ежедневния живот на училището. Важно е също да има възможност за бърза комуникация с класния ръководител и учителите по отделните предмети.

“Как можем да очакваме истинска екипна работа, когато хората, които трябва да работят рамо до рамо, са разделени от различни административни структури?“, попита тя.Китова подчерта, че отговорността за цялостния образователен процес и създаването на приобщаваща среда е на училищния директор. Според нея тази отговорност трябва да бъде подкрепена с реални възможности за управление на специалистите, които работят с децата.

“Приобщаването не е услуга, която училището получава отвън. То е мисия, която училището трябва да осъществява отвътре“, заяви ресурсният учител.

“Не бива детето да се чувства различно от останалите“

В изказването си Китова изрази несъгласие с възможността ресурсните учители да бъдат изведени от училищата и организирани в отделна общинска структура.Според нея подобен модел крие риск от разделяне на специалистите от останалите педагогически екипи и от прехвърляне на отговорността между различни институции.“Не бива да допускаме ресурсният учител да се чувства гост в училището, а детето – различно от останалите“, посочи тя.

Китова заяви още, че според наблюденията ѝ тенденцията в страната е към изграждане на училищни екипи, които работят на място с децата, а не към създаване на нови центрове.Тя призова общинските съветници да дадат на директорите възможност да организират подкрепата в училищата и ресурсните учители да бъдат част от екипите с необходимото професионално признание и подкрепа.

“Зад решението стоят човешки съдби“

В края на изказването си ресурсният учител насочи вниманието към децата и семействата, които разчитат на подкрепата на специалистите.“Зад решението, което ще гласувате днес, стоят човешки съдби. Стоят родители, които всяка вечер заспиват с тревогата дали детето им утре ще бъде разбрано и прието“, обърна се тя към общинските съветници.По думите ѝ децата не искат специално отношение, а възможност да бъдат част от света на своите връстници и да учат в училището, към което са привързани.

Китова подчерта, че успехът на едно дете е резултат от общите усилия на всички, които работят с него.“Защото силата на едно училище се измерва с начина, по който се грижи за най-уязвимите“, заяви тя.

С емоционален призив ресурсният учител завърши изказването си, като постави правото на децата да бъдат разбрани и приети над административните решения и институционалните структури.“Нито един правилник не струва повече от усмивката на дете, което за първи път е повярвало в себе си“, каза Китова.