-
Мечтая още през 2020 година да имаме и хеликоптер
На Ивановден ще ви срещнем с един Иван. Той не е лекар, но е отговорен за спасяването на стотици животи, защото е едно от имената на героите в Планинската спасителна служба на БЧК. Откриваме го на горещия телефон в централата на ПСС.
Днес е спокойно и планинският спасител Иван Драгошинов ни отделя време за разговор. Така разбираме, че родният му град е София. Закърмен е с любовта към планината. Баща му е бил планинар и от него е научил, че спортът поддържа живота, а планината истински дарява с красота. Първата му любов е ски спортът, после алпинизмът, но накрая завършва и школата за планински водачи. И вече 42 години е планиски спасител.
Разказва, че за тези годнини е участвал
в не една спасителна акция. Спасяването на пострадали в планината учи и калява не само спасителите, а и пострадалите, казва Иван Драгошинов. Помни онези акции, на които спасителите не са успели да помогнат на нуждаещите се, защото със смъртта не се свиква. Казва, че с планината човек трябва да се съобразява. По пътя към върха не бива да се подхожда като цел на всяка цена. В планината има правило, че трябва да стигаш дотам, докъдето после може да се върнеш. „В изкачването към върха, това е най-важното. Не ти да стигнеш пръв, а да дадеш път на онзи, който може да се върне”, добавя Иво.
Отношението към спорта е наследил
от баща си, който се занимавал с няколко различни спорта. „Той беше републикански шампион по езда. После се занимаваше с бокс, биеше се с много известни за времето си боксьори. Но помня съботните дни, когато ме качваше на раменете си и отивахме в планината”, разказва Иван Драгошинов. Питам го кореняк софиянец ли е, а той ми разказва за рода си. Първо е историята, сързвана с баба му. Тя с оказва видна за времето си жена, записала в историята като първата жена в България, получила шофьорска книжка. Тя е софиянката в рода и се казва Надежда Драгошинова. Дядо му също е известен. Той е от Трявна, предците му са едни от основателите на тревненската дърворезбарска шокола. Другият му дядо пък е опълченец. А днес Иван Драгошинов се радва на прекрасно семейство с двама синове и четирима внуци.
С усмивка добавя, че любовта към планината
се предава като допълнителен ген в тяхното семейство. Обяснява ми, че единият от синовете му е завършил
първия випуск на Спортната академия по сноуборд. Сега работи като ски инструктор в Алпите, в Австрия. “Другият пък стана спасител като мен. И за внуците ми спортът е много важен, те карат ски и сноуборд. Често го правим заедно, което е прекрасно”, добавя той. Казва, че е роден да помага на хората и винаги, когато може да е полезен, го прави, не само в планината, дори на улицата или на паркинга пред блока. Казва, че най-голямата награда за един спасител е думата „Благодаря”, защото зад нея стои оценката за случилото се добро.
Денят му започва с чаша чай,
добавя, че на повечето спасители чаят е любимото питие. По този повод ми разказва случка, която звучи като виц. Събрали се няколко спасители в една механа. Към тях се приближил местен човек, познат на единия и решил да ги почерпи с по едно питие за здраве. Та ги попитал какво да поръча. Тогава те отговорили, че пият чай. Мъжът ги изгледал смаяно и рекъл: Абе, вие всичките ли сте болни. Разказва, че неправдата и арогантното държание винаги са го отблъсквали, това в планината е непростимо. „Простащината просто ме вади от обувките. Да знаете обаче, че тя е непобедима”, категоричен е той. Питам го винаги ли е бил планински спасител, а той ми отговаря, че първата му работа е била закупчик.
Веднага като е излязъл от казармата,
е започнал работа в една детска градина. През 1976 година записва курсовете за спасители и така сбъдва мечтата си да помага на другите, които са в нужда. След като завършва обучението, става стажант планински спасител. “Стажуваш в нарядна група, без да имаш право да взимаш решения. Само можеш да помагаш, когато има акция. Това е времето, когато те преценяват дали можеш да работиш в екип. Дали не си много вироглав. И дали ще те приеме екипът, защото в планината солови акции няма”, уточнява той. Едва след това се става спасител. За Иван Драгошинов изминалата година е донесла професионално удовлетворение и много споделени мигове с близките.
Днес се нядава 2020 година да донесе
повече придобивки за планинските спасители. Така акциите на момчетата ще са по-подсигурени, а те – по-удовлетворени. Уточнява, че мечтае да се промени законодателството, така че да се върнат старите правила, при които спасителите са имали право на две седмици неплатен отпуск в годината. „Знаете, че планинските спасители са хора с различни професии, те спасяват не по трудов договор. Има акции, които продължават по цяла нощ, на сутринта обаче тези хора трябва да отидат на работа, вместо да починат и да поспят, това е несправедливо и трябва да се промени. Мечтая още през 2020 година да имаме и хеликоптер”, казва Иван Драгошинов./ Гергана ДОБРЕВА,
clinica.bg
