Преди почти година изгубих съпруга си. Изгубих не само една голяма любов, но и едно невероятно приятелство, изпълнено с взаимно уважение, грижа и подкрепа.
Беше като удар на огромна вълна, която те оставя без дъх, събаря те и не ти позволява да се изправиш, приковавайки те към дъното. Но някъде там, сред цялата болка и безнадеждност осъзнах, че имам право на избор. Не можех да променя станалото, но можех да променя начина, по който го възприемам. Можех да му позволя да ме смаже под тежестта си или да продължа да живея с него или по-скоро – въпреки него. Можех да преповтарям в ума си всички тежки моменти или да позволя на спомените от щастливите ни мигове да ме обвият и да стоплят душата ми.
Осъзнах, че в този момент просто не трябва да спирам да дишам и да се движа. Защото само така мога да оцелея.
Някои от вас също са загубили близки хора, други – работата си или домовете си. Трети са се разделили с приятел или любим. Други са получили тежки диагнози. Всеки се сблъсква в някакъв момент с трудности, които приличат на огромна вълна. Не сте избрали това да ви се случи. Но можете да изберете как да реагирате на преживяното.
Д-р Едит Егер, оцеляла от Аушвиц,съветва в такива ситуации да приемем случващото се с нежност и отворени обятия. Не защото го харесваме, а защото когато спрем да се борим и да се съпротивляваме, ще разполагаме с повече енергия и въображение, които ще ни помогнат да си отговорим на въпроса: „А сега накъде?” Ще можем да продължим напред вместо да стоим на едно място. Да открием какво желаем и от какво се нуждаем в този момент, а също така и накъде искаме да поемем.
И аз успях след времето, пропито с болка и страхове да разбера, че пътят към изцелението започва с това да бъда добра към себе си. Да се вслушам в онова, което ми казват емоциите ми. Да разбера езика на тялото си. Да събера парченцата на душата си и да създам нова цветна мозайка. Съставих си списък с нещата, които ме радват и започнах да се докосвам до тях – любима книга от детството; ястие, на което не мога да устоя; разходка сред природата; куража да откажа покана за нещо, което не искам да правя, смелостта да реализирам отдавнашна мечта…. Като тънки нишки тези наглед малки неща неусетно изтъкаха спасителното въже, за което се хванах здраво. А най-здравата му част беше вярата – в Бог, в живота и в добрината на хората около мен.
И вярата е въпрос на избор. Можете да вярвате в това, че няма кой да ви помогне, ако имате нужда. Че дните ви ще бъдат сиви и самотни.Или че от тук нататък не можете да постигнете нищо. А можете да изберете да видите колко много хора ви обичат и искат да бъдат до вас. Да позволите на цветността на природата отново да обагри сърцето ви. Да осъзнаете, че никога не сте сами, защото онова невидимо, но осезаемо бащинско Божие присъствие винаги е с вас. Да си позволите да мечтаете, да се вълнувате и да се предизвиквате – с нови проекти, с усвояването на нови знания, с изправянето срещу страхове, които са ви ограничавали в миналото. Да не спирате да се движите напред.
