25-02-01Помните ли Лукановата зима? Помните ли празните магазини – абсолютно празни? Помните ли опашките от хора, редили се от тъмна утрин пред магазина за „каквото докарат“? Аз помня.

Помня и една случка и няма да я забравя никога. Моят брат живее в едно село – квартал северно от София, и имаше по-добра възможност да се снабдява с продукти. И тъй – при едно гостуване в дома му той ми подари една цяла кора с яйца – 30 парчета.

С целия си акъл аз тръгнах да ги нося из автобуси и трамваи. Станах пишман, защото всеки втори ме питаше откъде съм ги купил. По това време имах нещо като офис на „Цар Иван Шишман“ – „Зад опашката на коня“, близо до Руското училище. Крепейки с труд яйцата, отключих и влязох.

Веднага след мен се втурна млада жена и много развълнувано каза: „Господине, господине, видях, че носите яйца и много ви моля да ми продадете две, защото децата…” – жената са разплака.

Някаква бучка се запречи на гърлото ми, потекоха ми сълзи. Едвам успях да кажа на жената да си вземе колкото иска, сложих 5-6 яйца в плика й, отказах да ми плаща…

Защо го пиша това сега? Ами защото тези, които ни управляваха тогава, се канят пак да ни управляват.