За повечето от българските срокът е още по-кратък, сочи анализ на Клаймит Аналитикс за ефекта на Парижкото споразумение

28-13-01-ee36cb08ce3c2e2ffb9

Всички електроцентрали на въглища в Европейския съюз трябва да бъдат спрени до 2030 година, за да могат да бъдат изпълнени ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение за борба с климатичните промени, подписано от 195 държави през декември 2015 г. За повечето от българските топлоелектрически централи срокът дори е по-кратък – до 2020 г., сочи проучване на института Клаймит аналитикс (Climate Analytics), обявено в четвъртък.

Целите в документа са ограничаване на средното увеличение на температурите до под 2 градуса по Целзий спрямо нивото от преди промишлената революция, което изисква бързо премахване на въглеродните емисии в световния сектор за производство на енергия и постепенното затваряне на централите на въглища в ЕС към 2030 година, смята институтът, извършил своеобразния стрес тест на тецовете в Европа.

Клаймит аналитикс е изчислил, че „въглеродният бюджет“ на ЕС – въглеродните емисии, които може да произвежда, ако иска да остане под прага от 2 градуса по Целзий – е 6,5 гигатона до 2050 година. Авторите на доклада подчертават, че при сегашната работа на тецовете този бюджет ще бъде надвишен на 85 на сто към тази дата.

„Не само съществуващите въглищни централи се надвишат емисионния бюджет на ЕС, с единадесетте планирани нови мощности надхвърлянето ще е двойно“, коментира Майкъл Шайфър, научен директор на Клаймит аналитикс при представянето на доклада в Брюксел.

Анализът маркира два начина за постигане на целите на Парижкото споразумение чрез поетапно затваряне на въглищните централи в ЕС – на регулаторен и на пазарен принцип.

Според предложените графици една четвърт от съществуващите 315 ТЕЦ в Европа с общо 738 блока трябва да бъдат затворени до 2020 г. като сред тях попадат повечето български въглищни централи. Други 47 на сто от въглищните мощности трябва да спрат работа до 2025 г., до 2030 г. това трябва да се случи с 90 процента от европейските ТЕЦ, а година по-късно да прекратят експлоатация всички. Най-потърпевши от подобна мярка ще са Германия и Полша, на които се падат 51 на сто от общо инсталирания в Европа капацитет на въглищните централи и са отговорни за 54 процента от въглеродните емисии.

Изследването отчита, че използването на въглища в Европа е намаляло с 40 процента от 1990 г. до 2014 г. Най-силен спад има в Белгия (-69%), Дания (-60%), Испания (-55%) и Великобритания (-54%), докато далеч по-слаби са постиженията в България (-12%) и Полша (-29%), а в две държави дори потреблението е нараснало – в Холандия с 6 на сто и в Португалия – 3 процента, според данни на Евростат за 2016 г.