Притча: Защо всичко, което се случва в живота, е за добро

 

Един цар имал верен слуга, който при всички обстоятелства казвал: „Всичко е за добро“. Това започнало да дразни царя. Веднъж царят си порязал пръста. Виждайки това, слугата му по навик казал:

– О, царю, всичко е за добро.

Вбесен, царят го отвел да един пресъхнал кладенец.

– Ще те метна в тоя кладенец! – изревал той. – За това какво ще кажеш?

– Всичко е за добро – отговорил слугата, без грам притеснение.

Царят полудял от яд и го хвърлил в кладенеца. След като направил това обаче, го наобиколили диваци, които почитали жестока богиня и имали обичай да й принасят хора в жертва. Хванали царя, вързали го и го завлекли до храма на богинята, за да го принесат в жертва. Но жрецът на храма забелязал раната на пръста на царя и заявил, че щом плътта му е наранена, царят не е достоен да бъде принесен в жертва. Царят се зарадвал, че е останал жив, спомнил си думите на своя слуга и се върнал, за да му помогне да излезе от кладенеца, където го бил хвърлил. След като измъкнал слугата, му разказал премеждието си и най-накрая се съгласил с неговото „Всичко е за добро“, защото, ако пръстът му не бил наранен, сега щял да е принесен в жертва. Въпреки това нещо не му давало мира:

– Мъдри ми приятелю, за мен думите ти „Всичко е за добро“ се оказаха справедливи. Как обаче можа да кажеш същото и за себе си?

– Ваше величество, ако не ме бяхте хвърлили в кладенеца, диваците щяха да хванат мен и да ме принесат в жертва на богинята. Ето защо и за мен всичко е за добро.