Да си оптимист не означава да мислиш, че проблеми няма, а да смяташ, че те имат решение. Повечето от проблемите, пред които е изправен светът в момента, всичките или почти всички, са огромни. Всички те все още имат решение. Това коментира в новата си статия, цитирана от БГНЕС, Жак Атали, френски икономист, финансист и философ, който през 1991 г. стана основател и първи ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие.
Но най-страшните (пресъхването на океаните, глобалното затопляне и недостигът на питейна вода) са все още по силите ни. Наред с тези базисни въпроси, които поставят под съмнение самото съществуване на човечеството и вече ни тревожат, има и други, по-странични, чието решение се очаква да се намери с времето от само себе си. Така пристигането на мигранти в Европа, които стават все повече, не тревожи никого, като че ли с времето нещата ще се разрешат по един или друг начин. Това не е нормално.
И ще дойде ден, когато ще приемете подобаващо тези, които очевидно няма да се върнат в ада в родната си страна. Сред тези проблеми има нещо, за което се говори много по-малко: следващата световна икономическа и финансова криза. В действителност се мисли, че повече няма да има икономическа и финансова криза и че рискът е напълно изключен.
Всъщност нищо не подсказва предстоящото: растежът изглежда се връща. Безработицата намалява повече или по-малко в зависимост от конкретната държава. Законодателството си е извлякло уроци от предишни кризи и са създадени условия за устойчивост на транснационалните банки, на които е наложено да имат по-голям капитал за всеки случай.
И накрая техническият прогрес изглежда обявява всеки ден по едно Елдорадо, като всяко следващо е все по-прекрасно. И все пак, би било абсурдно да си представим, че в днешната дивашка глобализация финансовите кризи са завинаги изключени. Още повече, че белезите на следващата криза вече са налице.
- Публичният и частният дълг е по-висок от всякога, прехвърляйки на следващите поколения финансирането на поддържането на жизнения ни стандарт: публичният и частният дълг в най-богатите 44 държави достигна 235% от БВП срещу 190% през 2007. По-специално дълговете на американските студенти и на китайските банки са извън контрол. Без дори да се броят дълговете, за които пенсионерите говорят и които никой не признава.
- Оценките за действията, предприети от компаниите, са непропорционални. Още повече, най-новите обединения и сливания са несъизмерими с множество придобивки, които тези фирми никога няма да постигнат. И това са напълно нереални оценки, които водят до това да не се притесняват от нарастването на дълга, по който и те са страна.
- Американското банково законодателство, въведено след финансовата криза от 2007, ще бъде смекчено като на американските институции се дава предимство, подтиквайки ги да поемат нови рискове по общия срочен дълг.
- Нито глобалният растеж, нито инфлацията ще погълнат тези дългове. След месец, година, десет години кредиторите ще осъзнаят, че техните претенциите не могат да бъдат взети под внимание и те ще започнат да се замислят.
Всичко ще започне с дребен инцидент в Италия, САЩ, в Китай или в Близкия изток. Централните банки ще престанат да се държат като пирамидата на Мадоф и ще намалят свободните кредити, които дават на банките днес. Правителствата и бизнесът ще установят, че цената на заемите рязко се покачва и някои ще трябва да направят огромни икономии под страх от фалит. Кризата ще се върне заедно с безработицата и намаляването на покупателната способност.
Всеки – правителство, фирма, може все още да се подготви: чрез спешно намаляване на всички дългове с променливи лихвени проценти и като се продаде това, което трябва, на най-висока цена. Но такова поведение, ако е всеобщо, ще ускори кризата, вместо да я ограничи. Както е в бална зала с един изход: ако всички се втурнат към него, катастрофата е неминуема.
Време е за организация. За колективно и спокойно мислене, за намаляване на задлъжнялостта и за въвеждане на истинско финансово законодателство, което да се прилага в международен план. За това ще си говорят Г-20. За това трябва да се тревожат правителствата, ако неистина взимат присърце интересите на следващите поколения. Естествено, няма да го направят. Само истинските оптимисти ще се справят.