Баба Зина има кръвно на спортист, пъргава е като девойка и не спира да се усмихва, казва кметът на самоковското село Любомир Димитров
Лазарина не вкусна колбаси, яде само домашни продукти, рецитира стихотворението „Мама на Стоян думаше“ от 6 страници, хвали я снахата Стойка
Св. Георги се яви насън на 96-годишната Лазарина Степова от самоковското село Радуил и й разкри как да доживее до дълбока старост. В селото се знае, че баба Зина е медиум. „Казват й така заради рождения й ден. Родена е на 22.02.1922 г. „Значи ще живее 120 години“, обяснява снаха й Стойка.
„България ще се оправи, кога спрат да крадат. За да сте здрави не се ядосвайте за нищо и вярвайте в Бог“, съветва радуилката. Баба е много пъргава за годините си и постоянно се усмихва. Има градина със зеленчуци и хапва само храна от домашни продукти. Тя не яде сирене и мляко от магазина, кваси си сама. Колбаси не вкусва, но си хапва месо. Плете на всички чорапи, прави си зимнина. Има 7 правнуци, от тях 4 са момчета.
„Много е справедлива и работлива, кара ни се по домова книга. Още веднага много ме хареса, каза, че съм най-хубавата невеста“ – разказва още Стойка. „Зино, много ти е убава снаата, а и е много акълна“ – добавя все в същия тон баба Зина. Казва винаги хубави думи и за другата снаха – Мария.
Рецитира стихотворението „Мама на Стоян думаше“ от шест страници, почва и забравя да спре“ – казват синът и снахата.
„Само кога не спим, не работим“ – отсича баба Зина и казва, че никога не си и помисля, че е стара. „Само мислим що да работим, и като си легнем, пак мислим веднага като станем какво ще работим“. Оплела чорапи, терлици даже на кмета на село Радуил Любомир Димитров. „Много ни е арен кмето, асфалтира улици, направи канавки, помага на всеки, който го търси“ – казва баба Зина за Димитров. „Баба Зина е за пример на всички ни, има кръвно като на спортист“ – казва за нея кметът на Радуил Любомир Димитров.
„Нашио кмет и жена му лекарката идват редовно в черквата“ – казва Лазарина. „Вервам в Господ, верваща съм и на Разпети петък паля свещ от два лева“ – признава Зина и допълва, че се причестява четири пъти в годината. „Лани боледувах от инфаркт. Сънувам, че некой ме гали по главата, поглеждам и виждам некой, питам – „Ти кой си?“. „Аз съм свети Георги и ти ако не палиш свещи на Разпети петък, ще умреш“. Сънувам друг път сина ми, дето почина, че седи на железните врати на небето, с него е летецо, роднина ни е, Димитър. Иде към тех и Георги, мъжо ми. Дойде един да отключи вратата, да пусне сина ми и го пита: „Ти колко пъти си се причестявал?“, „Мама ме е причестявала като дете, аз не съм“ – отвърна той. „Тука има съд, тогава – къде те прати – там“ – каза му оня с ключа от небесните врати“ – разказва баба Зина. „Пише у Библията – четири пъти да се причестяваме. Постим и се причестявам“ – отсича тя. „По време на комунизма ни забраняваха да влизаме у черквата. Пред черквата стояха учителят, попо и партийнио секретар. Ама може ли да забраниш вярата, надеждата?“ – пита реторично баба Зина.
Баба Лазарина не забравя корените си и припомня винаги, че по баща е от рода Даргови от Говедарци. Майка й е от Радуил. „И тя беше като мене – дребна, ама орава, огън“ – казва Зина. Работила в ТКЗС-то, където се пенсионирала. Била и подкарвачка на овце цели 10 години. За Хайтов, който живял и работил в Радуил, казва, че го познавала, но не влиза в подробности, а казва, че не говорела с големци. „Не съм общувала с чорбаджии“ – допълва тя.
Много се обичали с мъжа й Георги. Бил дървосекач, но знаел два езика – немски и есперанто, бил винаги стилно облечен. Работил и като строител в Германия, ходел с голфове, вратовръзка и бомбе.
„Като нахлуха германците в България, селото през 1944г. се напълни с немци. Бяха много дисциплинирани, не създаваха проблеми в селото. Кмет по това време беше братът на Димчо Дебелянов. Беше много добър кмет. Настаниха немците в училището, беше щаб на ВВС“ – припомня ни баба Зина. През 44-та година имала един син на три години – Иван, после се родил Христо.
Най-тежкото време за Лазарина било, като ранили мъжа й Георги, по време на Втората световна война гръцките партизани. Служил в Дедеагач. Той бил на фронта, когато му пратила телеграма да си дойде, за да кръстят детето. Телеграмата й била върната. Написала препоръчано писмо, от пощата върнали и него. Тогава свекърва й Росена заплакала, заплакала и тя и двете жени си казали: „Има нещо с Георги“. След два месеца получили писмо от него. Бил в болница в Драма, защото го ранили. Дошъл си след войната, починал на 78 години.
За да разсеят тъгата, синът и снахата връщат разговора към настоящето – баба Зина е от корпуса за бързо реагиране, на всеки помага.
