България губи милиони с внос на продукти, които можем да произвеждаме

 

Едно скандално растение може да спаси света. То носи много имена – трева, марихуана, гръсти, канабис, джойнт, но най-разпространеното е коноп. То има близо 50 хил. приложения в различни индустрии, но има лошия късмет малка част от него да съдържа психоактивно вещество, което през 20-те години на миналия век го превръща във враг на повечето държави.
До днес, когато индустриалният коноп се отглежда в Австрия, Чехия, Германия, Китай, Италия, Полша и други европейски държави и с бързи темпове се развива като най-доходоносния бизнес на бъдещето. Но не и в България.
През 2016 г. в световен мащаб има засадени 33 хил. хектара индустриален коноп. През 2013 г. от всички масиви са добити 240 тона от растението. Само за сравнение, през 2010 г. количеството е било едва 7,5 т, т.е. ръстът е от близо 3000%, а цената само на цвета на канабиса е от 15 и 20 хил. долара за килограм, твърдят от Българската академия на науките.
У нас легалното отглеждане на коноп започва през 2012 г. с първи промени в Наредба 12, чиято цел обаче е сякаш повече да спъват на всяка крачка инвеститорите в проспериращия бизнес с конопа. Неговите близо 50 хил. приложения включват лекарства, гориво, пластмаса, строителни материали, дрехи, храна, хартия, автомобили и самолети. Aко тук решиш да направиш тухла от коноп обаче, то тя се смята от държавата за наркотик.
А статистиката е категорична – от 100 кг конопено семе се получава 20-30% техническо масло и 60-70 кг кюспе, само 600 г от което има хранителна стойност, равна на 1 кг зърно. А един акър коноп може да произведе толкова фибри, колкото 4 акра дървета. Конопът може да се култивира веднъж или повече от един път годишно, докато дървесният материал изисква 20-30-годишни ротации.
От него може да се произведе и биогоривото, от което целият свят има нужда. Идеята се ражда още в главата на Хенри Форд и Рудолф Дизел. Техният първи модел Т е създаден да се движи не на бензин или дизел, а на биогориво, част от което е произведено от коноп. Горе-долу по това време канабисът е забранен от американското правителство, което съзрява в него потенциален разрушител на индустрии.
В родината ни регулацията е такава, каквато Европейската комисия изисква от всички страни. ЕС отпуска и субсидии за отглеждането и преработката с условие, че сортовете не са със съдържание на активното наркотично вещество в него тетрахидроканабинол, превишаващо 0,2%.

В Германия, например, субсидията е 60 евро на декар.
„За да започнеш такъв бизнес ти трябва лиценз. Не можеш просто да решиш, че растението ти е симпатично и да започнеш да си го отглеждаш“, казва Димитър Карагегов от Българското либертарианско общество.
„За да се контролира дали в стръковете коноп няма наркотично вещество, земеделецът е длъжен или да прибере реколтата до 10 дни след цъфтежа (представете си това колко малко време е, ако сте засадили огромна площ канабис), или да се вземе проба от растението“, допълва той.

 

Очевидно никой не желае да се заеме с контрола върху конопа.

 

„Няма държава, а конкретни чиновници, за които легализирането на конопа означава, че трябва да вършат някаква работа“, споделя д-р Юлиян Караджов, който също се бори за легализирането на конопа.
„Те трябва да научат нещо, да измислят система за регулация и контрол. Именно от тях чух: „Ама, как ще го контролираме това?!“. Тоест, не искаме да се занимаваме с работата да го измислим, така че да работи. Това е отношението не само към конопа. Имам чувството, че това е отношението към всичко“, допълва още той.
Но регулацията не е единственото, което спъва българските земеделци, решили да отглеждат индустриалния коноп. Оказва се, че тук голяма част от приложенията му са нелегални за производство – просто защото се смятат за накротици.

 

Комичното е, че в същото време тези продукти не са забранени за внос в България.

 

„За да отглеждаш коноп, трябва първо да заявиш за какво ще го използваш – семка или влакно. Всичко друго, което остане от растението, за българската държава е наркотик и земеделецът е длъжен да го унищожи“, заявява Димитър Карагегов и разказва за перипетиите, през които преминават родните производители.
„Една фирма беше решила, че ще произвежда тухли от коноп. Но законодателството и държавата не й позволиха, защото те считат, че въпросните тухли са наркотик. Друг производител във Враца правеше конопени въжета, но му се наложи да си внася влакната от Китай“, споделя той.
Въпросната фирма вече има готови проекти за къщи, построени от конопени тухли в България, но материалите няма да бъдат произведени тук, а внесени от една от многото държави, в които те се произвеждат.
„Сега е много модерно да се добива канабидиол от конопа. От него се правят лекарства, с които се третират различни заболявания, както и козметични продукти. Той не е забранен да се внася в България, но не може да се произвежда тук, защото се счита за наркотик. Канабидиолът, всъщност, има точно обратното действие на тетрахидроканабинола. Той служи за баланс, когато се напушиш“, пояснява още Карагегов.
Правната уредба обаче принуждава един от най-големите производители на коноп в България да отглежда реколтата си тук, след това да я изнася в Румъния, там я преработва и извлича канабидиола, като едва след това отново го внася в страната. За целта, българският производител ще направи инвестиция в размер на 5 милиона евро в завод в Букурещ за производство на канабидиол. Средства, които можеше да са вложени в София или навсякъде другаде в България, но не са и това е една от много причини държавата ни да губи пари и работни места.
„От една страна се говори, че трябва да правим продукти с висока добавена стойност, от друга – като се опре до такива продукти, държавата се дърпа и казва: „Няма как да го контролираме“, възмущава се д-р Юлиан Караджов.
„Истината е, че не се печели от производството на влакно и семе“, допълва той и пояснява, че няма как да се изкарат достатъчно пари, при положение, че има търсене на по-интелигентни приложения на конопа, за които има голям пазар.
„Даже, като се започне от екстракта от цветовете, говорим за индустриалните сортове, не психоактивни. Той се използва в козметиката. В Германия, в Чехия се правят такива неща, има ги по магазините, аз съм ги виждал, което означава, че има и производители“, каза още Карагегов.
Лидерът в отглеждането на коноп и производството на конопени продукти в Европа и в света в момента е Франция. Тя държи около 90% от този пазар. Малък дял имат Великобритания, където отглеждането на растението се субсидира от държавата, а също и Полша, Унгария, както и Румъния. В съседката ни вече има работещи фабрики за текстил и дрехи от конопени влакна, в Чехия има голям интерес към високотехнологично производство, в Италия от коноп се произвеждат строителни блокове, а в Полша държавни компании произвеждат лекарства с канабидиол, които вече могат да се намерят и в търговската мрежа в България.
Веднага след Франция, разбира се, е Китай. Той доста предвидливо никога не е забранявал конопа и затова произвежда близо 44 хил. метрични тона на година, основно за текстил, изнасяйки продукция за САЩ. Като междувременно развива и други бизнеси и в момента държи 606 световни конопени патента.
Изглежда България е единствената държава в Европа, където голяма част от растението остава „опасно“ за гражданите. Според белгийския криминолог и професор по наказателно право – Том Декорт, разграничаването на промишлен и наркотичен канабис наистина е трудно, дори и за полицейските служители, но аргументът, че индустриалните ниви могат да прикрият „опасния канабис“ е несъстоятелен. Най-вече, защото така би се влошило качеството и на наркотичната продукция след опрашването на растенията.
Какво всъщност различава различните сортове на растението?

 

Индустриалният коноп съдържа под 0,2 тегловни процента тетрахидроканабинол и, следователно, самото растение не може да се използва за наркотични приложения, а и това би било икономически неизгодно. От друга страна, в психотропния канабис съдържанието на тетрахидроканабидол достига до 20%.
„Всъщност, конопът, от който може да се извлече тетрахидроканабинол е много специален, като самото растение трябва да е женско“, споделя Карагегов.

 

Но защо канабисът ще спаси света?

 

Неговата история е толкова стара, колкото и човечеството. Още преди хилядолетия човечеството правело от конопеното влакно дрехи и хартия. После, или едновременно с това, човекът открил, че конопът става и за пушене. Изсушените му листа водят до добро настроение и действат обезболяващо. Още в древността на Изток са открили, че сладкишите стават по-вкусни, ако към тях прибавят ароматните конопени семена. Класическите рецепти на халва, баклава, рахат локум, шербет включват счукани конопени семена. В Индия конопът е част и от аюрведическата кухня, а в Русия правят от него каши, като добавят и други зърнени култури. Много популярно във всички древни кухни е било и конопеното масло.
В България, според различни документи, конопът е използван още през V век от траките, които по-късно го пренасят към съседна Гърция. През годините канабисът се развива като една от най-важните земеделски култури в страната, поне това твърди в доклада си белгийският консул у нас през 1880 г.
Правителството често подпомага предприемачите, като през 1925 г., когато настъпва пикът за отглеждане на растението, нивите, засети с марихуана, заемат 250 053 дка, т.е. повече от площта, засята с тютюн в наши дни. След това отглеждането на коноп рязко спада. Идва социализмът и той е забранен.
„Преди всичко в домовете на хората е било от коноп – дрехи, въжета, и ние се опитваме да се върнем обратно към това“, казва Димитър Карагегов.
Но стъпките, които човечеството прави, могат да ни избавят от климатичните промени и точно заради това растението има шанс да спаси света.
Най-големият активист, борещ се за пълната легализация на индустриалния коноп – Джак Херер, предлага на всеки, който разбие тази теория, 100 хил. долара. А неговото твърдение е: „Ако всички изкопаеми горива и техните производни, както и сечта на дървета за хартия и строителство бъдат забранени, за да се спаси планетата, да се обърне парниковият ефект и да се спре обезлесяването – тогава има само един известен ежегодно възобновяем природен ресурс, от който може да се добиват хартия и текстил, отговаря на всички транспортни, индустриални и енергийни потребности в световен мащаб, като същевременно намалява замърсяването, възстановява почвата и почиства атмосферата в същото време. Това вещество е същото, което са използвали нашите предци – коноп“.