Славчо Багашки получава почетния знак от кмета Иван Минков, зад тях е председателят на ОбС Калин Везенков

Художникът Славчо Багашки бе обявен за почетен гражданин, Стойчо Бицов: Паметникът в Кочериново е негов, 80% от картините в читалището са негови, той е и добър пчелар – познава характера и нуждите на пчелите

Райна с МФГ „Годлево” и звездата от „Х Фактор” Дарина Йотова-Дара веселиха жителите и гостите на общината на празника на града, имаше и заря

Със заря и концерти приключиха няколкодневните концерти в Кочериново. Площад „Трети март“ бе изпълнен със стотици съборяни.

Вляво от входа са поставени четири творби на сина на Славчо Багашки – Евгени
Отец Румен извърши освет на галерията. Вляво от него са наследниците на Иван Зограф

На сцената се качиха денс формациите „Екс-мейд” при НЧ „Пробуда-1919“ и „Крейзи“ – Благоевград. В тяхно изпълнение публиката видя ”Арабски танц”, ”Сън”, ”Хип-хоп” и ”Танцов микс”. Но преди всичко се наслади на мажоретен параден танц „Тих, бял Дунав” в изпълнение на денс формация „Ритъм ДежаВю” от гр. Белица.

Кметът Иван Минков откри Картинната галерия

Празничният концерт започна с изпълнения на духов оркестър „Виво Монтана”. В изпълнение на оркестъра присъстващите чуха популярни български, балкански и световноизвестни хитове и мелодии в собствена интерпретация.

Славчо Багашки изпя църковната песен „Господи, помилуй”.
Любомир Зографски разказва спомени за прадядо си, вляво – Гергана Бицова

След това празничната програма продължи с народни песни, изпълнени от Райна и МФГ „Годлево”. Празничната вечер завърши с изпълнения на звездата от „Х Фактор” Дарина Йотова-Дара и заря. На 23 септември вечерта за най-малките жители и гостите на града се проведе младежка дискотека с участието на Александра.

Стойчо Бицов (вляво) и Никола Ичев (вдясно)
Мария Радкова (правата) и Стефан Радков (вляво)

Припомняме, на тържествена церемония, проведена в залата на Общинския съвет в гр. Кочериново, местният парламент удостои със званието „Почетен гражданин на Кочериново”  художника Славчо Василев Багашки. Званието се дава на Багашки за „принос в утвърждаването на името и престижа на община Кочериново в Република България и по света чрез дейността си на художник и творец”. Ще припомним, че миналата година Славчо Багашки отбеляза 80-годишен юбилей.

Част от гостите на тържеството

Залата бе препълнена с колеги, приятели и близки на бившия учител в подпланинското градче, съпричастни с широката му обществена дейност, както и служители на общинска администрация, председателят на ОбС Калин Везенков, Стоян Банчев – директор дирекция към общината, Вучински – общински съветник и председател на читалището.

На тържеството бяха и дъщерята на художника Мая и внучката му. В самата зала бяха изложени 7 картини на художника.

Момент от празничната програма на Кочериново

Церемонията започна с химна на България, а кметът на община Кочериново Иван Минков връчи на юбиляря удостоверение, почетния знак и почетната значка на гр. Кочериново. Преди това председателят на НЧ „Пробуда 1919” Гергана Бицова представи пред жителите на общината биографични данни за художника.

Славчо Багашки е вторият жител на Кочериново, удостоен с това звание. Предната година званието „Почетен гражданин” посмъртно получи Виктор Топузлийски – един от най-талантливите български циркови и вариететни артисти.

Славчо Багашки запали свещ в новата галерия.

Думата взеха колеги и приятели на юбиляря.

Мария Радкова – колежка, съпруга на покойния директор, с когото Багашки е служил, припомни, че двамата са били начални учители дълги години…

„Дълги години работихме… Той като дружинен ръководител, после като учител. Винаги беше с децата. Ходихме на лагер, помагаше на отрядите да направят програмата, учеше ги как да подготвят огъня. Ходехме на походи с децата…”, каза тя.

Стефан Радков пък сподели: „Със Славчо Багашки сме набори, израснали сме от първо отделение заедно… За лудориите си тогава си плащахме… Дисциплината беше на ниво. Той беше един от отличниците, един от най-добрите в училището.

Най-ценното, което ще остави, е това, което е съградил за поколенията и което ние можем да го гледаме, да го виждаме и да го чувстваме. Той ще остави всичко това на нас, а един ден ще си тръгне… без багаж.”

Стойчо Бицов пък се обърна към Багашки със следните думи: „Привет от столицата на Рилското корито. Имам възможността да познавам Славчо Багашки от дете. Аз съм малко по-голям от тях със Стефан. Знам, че от дете е добър ученик. За началното училище като отличник го познавам. Когато той е изкласил, аз съм завързал и съм напуснал Кочериново, но имахме възможността да работим заедно в Горна Джумая, сега Благоевград – той в Педагогическото, аз в Занаятчийското училище. Той не само като учител, а и като певец, като артист се изявяваше. Например направиха на градската сцена оперетата „Малката кибритопродавачка”, а и много други. Участваше активно в културния живот не на града, а на страната като дружинен, като учител, който е учил децата не само на четмо и писмо, на култура, на възпитание, на човещина. Изявява се като художник, този паметник в Кочериново е негов, 80% от картините в читалището са негови, не продадени, а подарени. Това прави чест на Славчо Багашки. Той е и добър пчелар. Той познава характера и нуждите на пчелите. Знае кога им се пие вода, кога им е студено, кога е хладно, това си е цела наука. Каквото и да се каже за него, е малко. Все така да бъде упорит, да живее с орлите, да е здрав като скалите и да му стигат парите. Човек се ражда, старее и умира, обаче старостта не е порок, горе главата, може да сме минали много робства – турско, руско, а сега мижетурско. Но горе главата…”.

Никола Ичев пък заяви:

„Аз съм един от стотиците възпитаници на учителя, педагога, просветителя г-н Багашки. В мен възникна следният въпрос – че в момента МС трябва да се състои от министър-председател и г-н Багашки. Вие сте покрили целия спектър от наука, образование, култура, приложни науки и всичко останало. Днес Кочериново връчва това изключително важно звание, но в нашите спомени той е почетен гражданин, учител и педагог от преди 50 години, когато бяхме деца.”

Думата накрая взе Славчо Багашки:

„Вълнувам се много, защото това е един акт, който наистина задължава всеки човек. Малко са думите, които могат да се кажат в знак на благодарност. Дълбоко съм развълнуван от това, което прави общината, това, което са решили общинските съветници. Връщам се назад, представям си неща, които съм се опитвал да сътворя, дали са били висококачествени, не мога да кажа, хората може би ще преценят, но аз съм благодарен и развълнуван от тези хубави думи, които казаха моите съграждани. Живи и здрави бъдете и аз, понеже в този живот съм свикнал да изразявам мислите си чрез песни, бих изпял един кратък припев, който Васил Левски също е пял, това е „Господи, помилуй”.”

След изпълнението на черковната песен, аплодирана бурно от присъстващите, церемонията продължи в читалище „Пробуда”. Гергана Бицова представи биографични данни за първия кмет Иван Димитров Зограф.

Иван Зограф, виден гражданин, общественик, народен будител и политик, произхожда от занаятчийско семейство. Буден и ученолюбив младеж, той завършва килийното училище в родното си село и е първият за времето грамотен човек в него. Тук той успява да склони сестрите си да го изпратят в Банско да учи при тамошните майстори зографи. Младият Иван няколко години изучава образописния занаят при образописеца Иван Терзиев и като признание от майстора си получава званието „зограф”. Успоредно със зографисването Иван Димитров учи в класното училище в Банско, където  проявява своя талант. При завършването Иван Димитров, наречен вече Зограф – отличително име, което показва учеността и занаята му, се завръща в родното си село и оттук вече започва неговата работа на образописец. Заедно с работата си като зограф той извършва и революционна дейност. Веднага след Освобождението Иван Зограф захвърля четките и се впуска в активна обществено-стопанска дейност. Признат за най-просветен и учен сред местното население, той става един от най-влиятелните хора в този край. На Пловдивското изложение през 1892 г. получава три първи медала. През 1899 г. Иван Зограф става депутат в 10-ото обикновено народно събрание. След изтичане на депутатския  му мандат Иван Зограф е избран за кмет на Кочериново.

Преди да открие картинната галерия, носеща името на големия иконописец, общественик, народен будител, кмет и депутат, настоящият градоначалник Иван Минков каза следното: „Няма някой в Кочериново, който да не знае фамилия Зографски. Аз съм щастлив, по задължение от ОбС да има такава плоча на един от най-успелите кметове на нашата община. Щастлив съм, че съм на това събитие, още веднъж поздравявам наследниците, които са дошли да почетат това важно събитие за мен като кмет и за целия град”, каза той и официално откри галерията.

На откриването присъстваха и потомците на Иван Зограф: Любомир Иванов Зографски, Димитър Иванов Зографски, Иван Димитров Зографски и съпругата на Димитър Зографски, майка на Иван.

Любомир Зографски заяви следното:

„Аз съм един от най-младите носители на неговите имена. Прадядо ми е бил първият кмет на Кочериново и много работа е свършил, тези чешми отвънка са също негово дело. И като художник е рисувал, но понеже е искал да даде земята, която се е водела на Рилския манастир, той е работил с правителствата на България след Освобождението – да я изкупят тази земя и от Рилския манастир ги намразват и му забраняват да ходи в манастира. И затова той

почива сега в двора на църквата. Затова си го обичаме и сме доволни. И не само той, има и други, които трябва да получат признанието на гр. Кочериново. Благодаря ви, че една картинна галерия ще се казва на неговото име.”

Освет на картинната галерия направи отец Румен.

Галерията, която е разположена на първия етаж на читалището, включва повече от 30 картини – живопис. Повечето от тях са дарение на Славчо Багашки, като някои са правени в началото на 80-те години на миналия век. Четири са на починалия син на художника Евгени Багашки и още няколко са на други художници. Кметът Иван Минков обеща в най-скоро време по-голямо и удобно помещение.

Славчо Багашки каза, че още преди време е препоръчал на общинската управа да закупува всяка година по една картина. „По 500 лв. годишно да заделя от бюджета си, е достатъчно”, заяви той. Художникът разказа за „Вяра” и историята на паметника в двора на училището:

„Изпълнението 100% е мое, с изключение на дърводелската работа – използвах работници от дърводелската фабрика, под мое наблюдение. Лично аз направих от глина барелефа, отлях го от гипс, занесох го в леярната в Бело поле. Казах им как се лее – открито леене, защото хората не знаят, аз съм учил леярство, преди това съм завършил фабрично-заводско училище в Русе – нещо, което не се споменава и няма нужда. Разбирам от леярство и те се учудиха на това, което им предлагах да се направи, но стана и ето налице е паметникът с барелефа.

Вярно е, че малко хора знаят този факт, но не обичам да се парадира”, заявява художникът.

Славчо Багашки е дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в Кочериново, а след това и в 7-о ОУ в Благоевград. Преподавател е и в школата по изобразително изкуство към читалището в Кочериново, подготвил е 8 иконописци, които в момента се занимават с това изкуство. Дарил е 22 художествени платна на НЧ „Пробуда 1919” в Кочериново. Проектант и изпълнител е на барелефа на паметника на двамата незнайни руски воини в двора на училището. Пее като тенор в хора към храма „Въведение Богородично” в Благоевград. 12 години е председател на групата на художниците учители в Благоевградска област. 20 години е бил учител в Кочериново. Активно се включва в културния живот на селището, самодеец е към читалището – солист на дамския хор, актьор към самодейния театрален колектив, рисува нагледната агитация на Кочериново.

Председател е 4 години на Общинския съвет за култура. Делегат е на Втория конгрес на културата. През 1962 година е награден с орден „Кирил и Методий” трета степен. Има сребърна значка за читалищна дейност и златен медал за живопис от републикански фестивал за художествена самодейност. Носител е на грамота за отлично представяне в Москва на международна изложба за изобразително изкуство с художествена творба „Илинден”.

Има грамоти за първо място на окръжни прегледи на художествената самодейност като солист изпълнител.

От 1960 година има 19 самостоятелни художествени изложби.

Участва в почти всички общи изложби на художниците от Югозападна България. Но освен художник и преподавател, Славчо Багашки отглежда и пчели – грижи се в момента за 46 кошера.

„Отличава ги една честност и реалистичен подход към действителността. Много настроение в зимни пейзажи, пролетни и есенни, всички годишни времена. Това са места, свързани със и около Благоевград”, заявява за творбите на автора директорът на Градската художествена галерия в Благоевград Иван Милушев.

На изложбата на Славчо Багашки през есента на миналата година в Благоевград присъства и кметът на община Кочериново Иван Минков, който тогава му връчи поздравителен адрес, а общината откупи една от картините му.