Фондация „Благодаря ти!“, в която членува репортерът на в. “Вяра“ Богомила Михайлова, помогна на възрастната жена да получи и болнична помощ
Самотно живеещата в разградена колиба до селското торище Лоза Исаева от самоковското село Драгушиново ще бъде настанена в Дом за възрастни хора. Добрата новина идва след намесана на фондация „Благодаря ти”, в която членува репортерът на в. „Вяра” Богомила Михайлова.
Кметът на селото Георги Хаджийски се опитваше да събуди институциите за проблема на Лоза. Пред репортер на в. “Вяра“ той показа писма и сигнали, които е изпратил до местните и националните власти. За Лоза обаче никой не се бе загрижил до момента, в който в. “Вяра“ публикува разтърсващата й история. Репортерът на в. “Вяра“ Богомила Михайлова, която е позната сред обществеността с усилията си да помага на изпаднали в нужда и беда хора и животни, заедно с колегите си от Фондация „Благодаря ти“ направиха възможното според законодателството и Лоза бе настанена в болница. Предстои да бъда настанена в Дом за стари хора, вероятно това ще бъде в Самоков. Преди публикацията на в. “Вяра“ и намесата на Фондация „Благодаря ти“ се чуха слухове, че Дирекция „Социално подпомагане“ в Самоков възнамерявало да настани Лоза в комуната на отец Иван, което не решаваше проблема на Лоза, защото тя няма пенсия и има нужда институциите да съберат необходимите документи, за да може тя да получава пенсия.
Лоза има трудов стаж, но трудовата й книжка се е загубила в мизерията. „Законът трябва да бъде приложен“ – коментира кметът на село Драгушиново Георги Хаджийски.
Припомняме, че в. “Вяра“ пръв писа и оповести тежката съдба на Лоза Исаева, за да може чиновниците от социалните служби да си свършат работата и да извадят Лоза от нечовешката мизерия, в която живееше. „Не ям, ако хората от Драгушиново не ми донесат ядене. Вече не издържам, краката ме болят, не мога да ходя…“ – през сълзи сподели пред в. “Вяра“ Лоза.
Миналата зима едва е издържала тежестта на самоковските студове. А за мразовитите месеци, които наближават, нямаше никаква надежда да е на топло, защото нито има подпалки, нито дърва. В студените нощи я топлеха десетина кози, дузина котки и няколко кучета. Домът на Лоза е до реката в Драгушиново, а около кошарата, в която живее скотски възрастната жена, мирише на обор, защото местните събират гюбрето си там. Лоза няма дори пенсия, няма никакви приходи, освен 20-те лева, които досега й давали на месец хората от Драгушиново, за да пасе козите им.
Нечовешката мизерия, която е притиснала Лоза, е съсипала напълно здравето й. Болят я краката, от болките няма покой дори през нощта. Като ходи, се подпира на две тояги и е кожа и кости, с рошава и немита месеци наред коса. Вода в колибата си няма, пие от реката, мие се пак в реката.
Местните се смилили и й поверили през лятото да пасе козите им срещу малката сума пари. „Хората почнаха да се оплакват, не може да опази козите и те влизат в градините“ – разказа ни кметът на селото Георги Хаджийски.
„Моля се на Господ някой да ми помогне, ще дойде зимата, нема да я оцелеем“ – споделя Лоза Исаева.
От Регионалната дирекция за социално подпомагане вместо решение на проблема бяха изпратили съвсем по чиновничски отговор на четири страници, а текстът е копи-пейст на закона.
