Горанов: Фирмите държат милиарди кеш, с които си купуват влияние

 

МФ за трети път предлага 5000 лв. таван на разплащанията в брой

 

Финансовото министерство отново предлага на депутатите да ограничат кешовите плащания от сегашните 10 000 лв. на 5000 лв. като мярка за борба със сивата икономика. Това заяви по време на изслушване пред парламентарната комисия против контрабандата министърът на финансите Владислав Горанов.

С това на практика ведомството му за трети път ще опита да свали тавана на кешовите плащания на 5000 лв. Първият път беше по време на втория кабинет на ГЕРБ, а вторият – в самото начало на третия мандат на Бойко Борисов, когато обаче мярката отново не събра парламентарна подкрепа и таванът остана 10 000 лв., макар че МФ бе предложило график, по който той да падне на 1000 лв. до няколко години.

Горанов се аргументира с данни от проверка на финансовото министерство от лятото, която показала огромен проблем с кеша, държан в касите на фирмите.

По данни от отчетите на фирмите пред Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2016 г. в техните каси би трябвало да има налични 13.5 млрд. лв. В същото време балансът на управление “Емисионно“, тоест всички пари кеш в държавата, са били малко над 14 млрд. лв. към тази дата. “Това какво означава? Че гражданите и банките не са имали кеш у себе си по Нова година ли?“, запита Горанов.

След разкритието Националната агенция за приходите започна мащабна акция за кеша в касите на фирмите. По първоначални данни близо 1300 дружества държат по документи в касите си над 1 милион лева.

“Имаме солидни резерви в борбата със сивата икономика. Огромният кешов оборот в държавата създава всички тези проблеми. Къде са тези 13.5 млрд. лв.? Те са за плащания на заплати под масата, за купуване на стоки без документи, от което се пести ДДС. Но с тези пари се купува и влияние. Те не трябва да са там“, каза Горанов.

Това според него е поредният аргумент, с който МФ ще настоява за ограничаване на кешовите разплащания до 5000 лв. по време на второто четене на данъчните закони в парламента, което предстои.

По думите на Горанов положението преди години е било още по-лошо, като ситуацията бавно е започнала да се подобрява след края на 2014 г.

През 2009 г. пред НСИ са декларирани 10 млрд. лв. в касите на фирмите, като официално парите в обращение са били към 9 млрд. лв.

“Когато парите в касите на фирмите са повече от тези в обращение, нещо не е наред. Вече започнахме проверки дали това не са скрити методи за разпределение на печалбата“, посочи Горанов.

По време на обсъждането не стана ясно дали този път ГЕРБ ще успее да събере парламентарна подкрепа за ограничаване на кешовите разплащания до 5000 лв.

Горанов изнесе данни за подобрената събираемост на данъците и осигуровките. По думите му към края на септември ръстът на постъпленията от ДДС е с 513 млн. лв. (8%) в сравнение със същия период на 2016 г., от данъка върху личните доходи – 165 млн. лв., от данъка върху печалбата – 112 млн. лв., а увеличението при осигуровките е с 14%.