Намалява се прагът за плащанията в брой от 10 000 лв. на 5000 лв. Това реши парламентът с промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), приети на първо четене в сряда.
Според вносителите предложеният праг е в съответствие с наложилата се практика в другите държави – членки на ЕС, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро. Целта е ограничаване на сивата икономика и избягването на плащането на данъци.
Това е вторият опит за тази година да се намали сумата, до която могат да се правят плащания в брой. Преди няколко месеца парламентът гласува на първо четене таванът за кешовите плащания да се намалява поетапно – до 5000 лв. от август тази година, до 3000 лв. от 2018 г. и до 1000 лв. от 2019 г. Впоследствие текстът беше редактиран и предложено ограничение до 5000 лв., което обаче не беше подкрепено при окончателното гласуване.
За 1,2 млн. лева повече
С измененията в Закона за ДДС се правят промени и в още няколко данъчни закона, включително и в този за данъците върху доходите на физическите лица. Предложенията не бяха подкрепени от БСП и ДПС. От левицата обясниха, че са против заради липсата на разчети.
Въпреки това мнозинството в парламента реши на първо четене да отпадне отстъпката от 5% от данъка за довнасяне при подаване на данъчна декларация онлайн. Вносителите от Министерския съвет обясняват това с факта, че отстъпката била въведена, за да се подават декларации през интернет. В последните години все повече хора се възползвали от тази възможност и бонусът изиграл своята роля и вече не бил нужен. С премахването му приходите в бюджета би трябвало да се увеличат с 1,2 млн. лв.
От “Воля” предложиха отстъпката да остане, ако данъците се платят до 28 февруари.
С измененията в данъчните закони се предвижда хората с доходи от чужбина да прилагат към декларациите си не “удостоверения”, а “доказателства” за сумите и внесените данъци и осигуровки в друга страна. Дефиниция на “доказателства” в законопроекта няма. Според мотивите към документа е да се разшири кръгът от възможни документи, с които да се доказват тези доходи.
“Всички са обвиняеми, защото трябва да прилагат “доказателства”, но никъде в закона не се обяснява какви са тези “доказателства”, коментира Адлен Шевкед от ДПС.
Данъчните промени предвиждат още от 2018 г. годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се, както и тази, изготвяна и подавана от предприятията, да се подава само по електронен път. От ДПС възразиха, че за самоосигуряващите се, особено там, където няма интернет, ще бъде много трудно да подадат е-документа и това ще ги принуди да плащат допълнително на някого да го направи.
Съкращава се срокът – до края на февруари вместо до 30 април, в който предприятията и самоосигуряващите се подават справката за изплатените през годината, в т.ч. и през 2017 г. доходи на физическите лица.
Срещу злоупотреби
В подкрепените на първо четене промени в Закона за ДДС се предвижда данъчно задължените лица да подадат заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която въз основа на обема и характера на извършваната дейност могат да направят обосновано предположение, че ще достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. или повече в рамките на текущия и следващия месец.
Според вносителите от Министерския съвет предложението има за цел да противодейства на лицата, които избягват регистрация по ЗДДС при извършване на облагаема дейност за определен период от годината.
Предлага се в случаите на прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса данъчно задължените лица да бъдат дерегистрирани по закона служебно от органите по приходите.
Предлагат се и изменения, свързани с облекчаване и оптимизиране на процеса на деклариране, съгласно които, освен в изрично предвидени в закона случаи, отпада възможността за подаването на справка-декларацията, VIES декларацията и отчетните регистри на хартиен носител и на технически носител. Подаването ще става по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Прецизира се разпоредбата, предвиждаща обезпечение при доставки на течни горива, като при определени обстоятелства отпада задължението за предоставяне на обезпечения от крайните потребители – лица, които не търгуват, а само пряко потребяват течни горива.
Предвижда се принудителната административна мярка “запечатване на обект за срок до един месец” да може да се прилага и към трето лице, когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от това трето лице, ако то е знаело или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване.
Депутатите приеха още общините да могат да събират данък върху таксиметровите превози, като ставката ще се определя от общинските съвети по места.
