Истанбул показва, че различните религии и култури живеят заедно в този град и още един път ние показваме това на целия свят, каза турският президент Реджеп Ердоган
„Много е лесно да се говори и да се противопоставя, много е трудно да се гради мир. Европредседателството е за 6 месеца, а с Турция сме съседи от векове и за векове. Това каза министър-председателят на Република България Бойко Борисов преди откриването на реставрирания храм „Св. Стефан“ в Истанбул.
„Възстановяването на храма „Св. Стефан“ е прекрасно доказателство за добросъседството ни с Турция“, каза още той.
България е важна държава, велика държава, но не бива да й се възлагат огромни отговорности. Можем да посредничим, можем да настояваме, защото само мирът, подобряването на отношенията с Турция и Европа дава решения на много въпроси“, каза премиерът и припомни за бунтовете на бежанците в лагера в Харманли. Той отбеляза, че сега има нулев натиск на бежанци към страната ни. „Аз съм свършил моята работа“, допълни Борисов.
Министър-председателят изрази радостта си, че в делегацията присъстват патриарх Неофит и представители на всички парламентарни групи от Народното събрание и отбеляза, че откриването на реставрирания храм „Св. Стефан“ в Истанбул ще остане в историята. Бойко Борисов не пропусна да благодари на реставраторката на църквата и коментира, че е направила всеки детайл с душа. „Истински благодаря на нея за това, което направа“, каза Борисов.
Да ни е честит обновеният храм „Свети Стефан“ и да се издига българският дух в нашите отношения за доброто на нашите страни, църкви и народи. Това каза Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит преди откриването на реставрирания храм „Св. Стефан“ в Истанбул.
„Слънчево е и на душата ми, както и на душата на всички българи, които знаят каква стойност за нашата България има построяването на този храм“, каза Негово светейшество. Той посочи, че реставрацията на храм „Св. Стефан“ е чудесна.
Основният камък на уникалния храм е положен през 1892 г. Църквата е построена по проект на прочутия архитект Ховсеп Азнавур, който заради нестабилния терен предлага изпълнението да бъде от железни елементи, дело на австрийска фирма. Частите са доставени от Виена по Дунав до Черно море, а оттам са транспортирани до Цариград. Църквата е осветена през 1898 г.
В последните години металните елементи бяха ръждясали, а дървените основи – изгнили. Ремонтът струва 16 млн. турски лири, или около 7,5 млн. лева. От тях 15 милиона лири са предоставени от турската държава, а останалият 1 млн. лири е отпуснат от България.
В резултат на реставрацията външните колони са подсилени и вече са с дебелина 15 сантиметра, а не 10, както беше досега. Подът на Желязната църква пък вече се поддържа от 320 бетонни колони. Куполите на храма са покрити със златен варак.
Заради възстановяването на църквата „Св. Стефан“ на реципрочна основа в България беше реставрирана главната джамия в Пловдив – „Джумая джамия“.
Ердоган: Лошите спомени от историята не трябва да пречат на отношенията ни
„Вярваме, че общият проект за реставрация на църквата „Св. Стефан” в Истанбул, който осъществихме заедно с българските власти, ще бъде пример и вдъхновение и за други проекти.“ Това каза по време на официалното откриване на реставрираната църква „Св. Стефан” президентът на Турция Реджеп Ердоган. Той отбеляза в словото си, че това събитие е много важно послание към международната общност в контекста на българското европредседателство. „С това Истанбул показва, че различните религии и култури живеят заедно в този град и още един път ние показваме това на целия свят”, подчерта турския президент. По думите му църквата „Св. Стефан” е храм на българската общност в Истанбул, освен това тя дава принос и за красотата града и неговото богатството.
„По местата, които са завладявали нашите деди, първо са осигурявани сигурност за храмовете и за религиозните обекти. Вие сте свободни да изпълнявате своите религиозни убеждения и ние ще ви защитаваме”, посочи Ердоган. Той допълни, че начело с Фатих Султан Мехмед прадедите им са проявявали чувствителност към толерантността и признаването на религиозните убеждения и има исторически доказателства за това. „Лошите спомени от историята не би трябвало да хвърлят сянка върху надеждата и възможността да живеем заедно. Затова ние смятаме, че трябва да има обединение. Това е и нашето отношение към всичките религии”, подчерта турският президент. В тази връзка той посочи, че се опитват да поддържат храмовете на всички религии в страната им. През последните 15 години Турция е реставрирала много обекти както в страната си, така и на Балканите, Близкия Изток, Северна Африка, Средна Азия, Мала Азия и Източна Африка. Това са над 5 000 обекти, чиито реставрации са осъществени с подкрепата на Турция, посочи Ердоган и допълни: „Съхраняването на тези обекти е наша отговорност към бъдещите поколения”.
Той заяви, че по време на Османската империя на територията на България са изградени много исторически и културни обекти, които имат нужда от реставрация. „В София има единствена джамия, отворена за служба. Разбрах, че реставрацията на джамията, която е с 450-годишно минало, вече е приключила. За мен ще бъде удоволствие заедно да открием приключването на реставрацията й. Готови сме да споделим опита си със България по отношение на реставрациите”, каза още президентът на Турция Реджеп Ердоган.
Бинали Йълдъръм: Следваме целта си за членство в ЕС и председателството на България ще ускори този процес
„Турция с решителност преследва целта за членство в ЕС и това е един въпрос, който в председателството на България на ЕС ще даде възможност за нови сътрудничества в това отношение и ще ускори този процес.“ Това каза министър-председателят на Република Турция Бинали Йълдъръм по време на откриването на реставрираната църква „Св. Стефан“ в Истанбул, предаде агенция „Фокус“. Според него днес в Европа по отношение на религиозните вярвания няма необходимата толерантност и все повече се отстъпва място на чувствата, които разединяват. „Разединяването между религиите се увеличава в Близкия изток. От хиляди години насам живеят хора от различни религии и те се превръщат в цели заради своите религиозни убеждения. Всички тези тенденции се превръщат в ислямофобия, нетърпимост към исляма и все по-голям национализъм. В западните страни за съжаление това става все по-видно в днешно време“, каза той.
Йълдъръм изрази съжаление, че толерантността предава своето място на негативните емоции. Той обърна внимание, че с откриването на реставрирания храм „Св. Стефан“ в Истанбул посланието, което ще дадат на целия свят ще бъде много смислено. Министър-председателят на Турция посочи, че днес не се дава живот просто на едно историческо наследство, а се дава философско изражение и послание за толерантност.
„Надявам се това послание за толерантност да бъде добре разбрано. По този повод това реставрирането на това произведение и откриването му за гражданите, е нещо, на което присъства и положи страшно много усилия нашият президент и също така общината на Истанбул. Благодарение на всички тези усилия днес откриваме това произведение, начело с фирмата, която извърши реставрацията. Искам да благодаря на всеки, който положи усилия в това отношение“, каза Йълдъръм.
Премиерът на Турция обърна внимание, че между турския и българския народ има добросъседски взаимоотношения и исторически връзки. „От векове насам до днес стигат тези човешки и културни взаимоотношения и ние допринасяме с много изражения за тях. Българските граждани с турски произход имат много голяма роля, която не може да бъде пренебрегната. В същото време турските граждани с български произход имат също много голяма роля за тези взаимоотношения. С приятелския мост, който създават те, нашите отношения се развиват в положителна насока. Днес като приятелски, исторически страни, ние осъществяваме регионално сътрудничество и подкрепа“, каза министър-председателят на Република Турция.
Изключителни мерки за сигурност бяха взети в Истанбул за церемонията по откриването. Часове преди началото беше спряно движението в двете посоки по крайбрежния булевард в района на “Свети Стефан” до приключването й. Спряно е движението на моторниците в залива Златния рог. Влизането на гостите ставаше с пропуски със специални номера. Присъстваха стотици хора.
