Няма легализиране на трети пол и гей браковете, смята експерт
Предстоящата ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие предизвика остри спорове в обществото, пише Дир.бг..
Експертът Катя Кръстанова от фондация „Анимус“ дава отговор на спорните въпроси. Тя е психолог и психотерапевт, който от 20 години се занимава с проблемите на домашното насилие, както и с разгласяването на конвенцията през последните 5 г.
“Когато мислим за конвенцията, не говорим за хомосексуалното общество, говорейки за конвенцията мислим за битите вчера жени и за изнасилите онзи ден момичета, които не са потърсили помощ, и които, ако има по-стабилна система, ще се доверят на нея и ще потърсят помощ. За това трябва да мислим и да говорим за конвенцията”, каза експертът.
Катя Кръстанова е категорична, че конвенцията, известна като Истанбулска по мястото на нейното подписване, не легализира третия пол и гей браковете, нито пък заплашва възпитанието на подрастващите. Съветът й към политиците и всички тези, които отхвърлят конвенцията заради подобни страхове, е да прочетат разяснителния доклад към документа, който е от 100 страници и явно никой не го е чел, както и да се обърнат към експертите по въпроса. Кръстанова дава отговори на всички най-важни въпроси, свързани с конвенцията в следващите редове.
Да не мълчиш, когато виждаш насилие
Конвенцията създава възможности за много по-сериозна политика по първична превенция на насилието над жени. Това означава превенция на ниво цялото общество, защото насилие изобщо да не се случва, да имаме нагласи, които да казват, че не е нормално едно момче да се държи агресивно към едно момиче, че момичето не е сексуален обект, че не е нормално ромските момичета да бъдат продавани за булки под 14 г. И че не е нормално да се въвличат момичета в сексуална експлоатация и да остават хора ненаказани, и най-вече, че не е въпрос на толеранс да чуваш как бият съседката ти и да мълчиш, да не реагираш.
Законодателни промени
В момента има възможности в нашето законодателство жените жертви да бъдат защитени, но те не са избистрени докрай. Получават се законодателни луфтове, в резултат на което се случва така, че много жени да не получат защита, обясни експертът. Такъв е случаят с 42-годишната жена, убита в София през лятото. Тя е имала ограничителна заповед по Закона за защита от домашно насилие, но някой е пропуснал да изземе законно притежаваното оръжие от съпруга й, с което по-късно е убита. Тя е викала полиция при нарушаване на ограничителната заповед, това не е довело до пристигане, до задържане и пак никой не е понесъл никакви последствия за това, че не е изпълнил тези по закон вменени му отговорности. Затова говорим, за по-голяма стриктност и изисквания към професионалистите да изпълняват задълженията си по закрила на жените, жертва на насилие, поясни Кръстанова.
Няма легализиране на трети пол и гей браковете
Според експерта три са причините за внушенията, че конвенцията може да легализира третия пол и гей браковете.
Първо, много малко хора са чели конвенцията и никой не е чел обяснителния доклад към нея, който пояснява всяка точка към документа, какво би трябвало да имаме предвид, четейки съответния член.
Второ, става дума за секс и за пол, и за отношението между половете, а това причинява възбуда и голяма част от хората, които четат, фантазират, проектират собствените си идеи и мисли, и разширяват понятията по начин, по който те го разбират, а не по начин, по който се има предвид при писане на конвенцията. Има и неточност при превода, което вече стана публично известно заради съществуването на две думи в английския език sex (пол) и gender и нямайки равностоен превод на понятието джендър на български.
Преводът на gender като социален пол пак звучи объркващо. Някои казват, че трябва да се превежда като род, но така или иначе оттам произтича също голямо недоразумение.
Понятието джендър има три съставни части – то се състои от биологичния пол, от идентичността на човешкото същество как той възприема себе си като полова ориентация и най-вече се състои от социално установените роли, дейности, поведения, свързани със социалната роля на пола.
Конвенцията казва, че ние не би трябвало да приписваме, да използваме характеристики на опреден пол и по този начин да нормализираме насилието. Това стои в подтекста на конвенцията т.е. не трябва да предполагаме, че жените трябва да търпят насилието, само защото са жени, и че жените трябва да са обект на сексуална злоупотреба и това да бъде толерирано, защото са жени. И съответно, не трябва да възприемаме мъжете дали са мъже и дали са достатъчно атрактивни и мъжествени през това дали са достатъчно агресивни, включително агресивни към жените. Т.е. да разширим представите си за половите роли, че един баща може да си вземе отпуск по бащинство и че една жена би могла да бъде управленец, както мъжът, и че за една жена не произтича от половата й определеност това, че тя трябва да мие задължително чиниите и че това си е нейната работа вкъщи, поясни експертът Катя Кръстанова.
Какво означава джендър обучение в училище?
В Конвенцията се казва, че децата от ранна детска възраст да бъдат обучавани в равнопоставеност на половете и в това да могат да разбират социалната роля на пола нееднотипно т.е. не се очаква момичета да гледат децата, пък бащите – не. Това е джендър обучението – разбирането на двата пола с техните особености и взаимното заменяне на двата пола в дейностите и равнопоставеността на половете, каза Катя Кръстанова и поясни, че и сега има такива програми в училищата по отделни проекти, защото децата не винаги имат достатъчно добра семейна среда.
Както някои деца са много агресивни в училище, други не са толкова агресивни, очевидно в някои семейства агресията се толерира, в други – не. Училището има грижа да прави допълнителни обучения за осъзнаване на агресивността, за да се справят децата с нея и да не бъдат агресивни едни към други.
Същата работа е и с равнопоставеността – в едни семейства повече се говори за равнопоставеност, в други – по-малко. Явно е, че има нужда от учене и в клас на темата и как да не се отнасяме дисквилифициращо към момичета, категорична е Кръстанова. Защото, например, сега е социална норма тийнейджърките да бъдат опипвани от съучениците. Това се счита за норма, но това е маргинализиране на женския пол с едно действие от страна на момчетата. Но момичета не се обучават за това, че това не е допустимо поведение, защото в семействата не са ги обучили, като в училище нямат допълнително обучение, те толерират злоупотреба с тях заради половата им роля – женския пол в случая, поясни експертът.
Ако България не ратифицира конвенцията?
Няма да има законодателни промени в много области за превенция на насилието над жени и няма да бъдат обезпечени финансово услугите за закрила от домашно и сексуално насилие.
Сега у нас кризисните центрове за закрила от насилие са 11 в страната, а 28 са областите. В почти двумилионна София има кризисен център за 8 човека. В другите 17 области няма нито един кризисен център. Това е изключително малка възможност за жените жертви на домашно насилие да бъдат настанени в кризисни центрове, изтъкна Кръстанова.
Идва ли краят на сагата с медицинското свидетелство на жертвата?
Според Кръстанова у нас има абдикация на медицинските специалисти от жените, жертви на домашно насилие.
По Закона за защита от домашно насилие всеки лекар е длъжен да издаде медицински документ, който удостоверява следите от домашното насилие. Лекарите масово обаче не изпълняват тези задължения и изпращат жертвите на домашно насилие при съдебните лекари. Само че документът на съдебна медицина струва 30-40 лева и се издава задължително от съдебната медицина на областния град.
А съдебните лекари са на изчезване в България, поради което на една област има един съдебен лекар, а някъде има три области с един съдебен лекар.
Българките разпознават само по-тежките форми на сексуално насилие
Данните за насилието над жени у нас не са много по-различни от тези в Европа. Всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, показват изследванията от 2014 и 2017 г.
Нямаме увеличение през годините. Но това е, защото българките са много по-толерантни към сексуалното насилие и всякакви форми на сексуална злоупотреба, обяснява психологът.
Последното изследване прави изводът, че българките дават ниски показатели, защото разбират сексуалното насилие като директно изнасилване, докато обхватът на европейката представя доста по-широк кръг от практики, които ги представят като сексуално насилие – дисквалицифициращи коментари, основани на сексуална тема, свързани с женствеността, вицовете, секстормоз и други.
Снимки
Експертът Катя Кръстанова
Конвенцията създава възможности за много по-сериозна политика по първична превенция на насилието над жени
