Както министър-председателят Бойко Борисов лично се бе ангажирал, ГЕРБ подкрепи в сряда внесените от Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид поправки в Закона за банковата несъстоятелност.
Според неуспелия шеф на ДАНС и двамата му колеги от ДПС текстовете би трябвало да “спират вторичното разграбване на КТБ”.
Според извънпарламентарната опозиция, както и според редица независими експерти обаче, поправката “Пеевски” цели определени кръгове да се домогнат до активи, които досега не са успели да придобият. Като пример икономистът Георги Ганев дава оръжейния завод “Дунарит”.
Според юристи пък текстовете противоречат на Конституцията.
Въпреки това обаче с 96 гласа на ГЕРБ, ДПС и патриотите поправките бяха приети. А Делян Пеевски не дойде както обикновено в пленарната зала да защити идеите си. Против бе единствено парламентарната група на БСП, а депутатите на “Воля” се въздържаха при гласуването.
Формално предлаганите промени според вносителите целят забрана за квесторите, временните синдици и синдиците да заличават обезпечения, учредени в полза на банката в несъстоятелност; въвеждане на относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне на вземане с произход от банка, обявена в несъстоятелност, когато вземането е прехвърлено без реална насрещна престация, и увеличаване на срока за предявяване на отменителните искове по несъстоятелност.
Заявената при внасянето, а и в сряда, цел на закона е да спре “продължаващото повече от три години разграбване на активите, придобити със средства на “Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност (КТБ), да бъдат възстановени в полза на банката неправомерно заличените обезпечения. Това би трябвало да стане, като се даде възможност на синдиците на банката да “попълнят в максимална степен масата на несъстоятелността”.
Основният проблем се крие в предложението със задна дата да бъдат отменени част от цесиите, прихващанията, обезпеченията и промяната в собствеността на някои дружества, които са имали задължения към КТБ. От две на пет години се увеличава срокът, в който синдиците на КТБ могат да внасят отменителни искове за тези договори.
Всичко това създава риск от правен и икономически хаос, защото синдиците ще могат да искат от Търговския регистър заличаване на партиди по имоти и връщане на вече вдигнати ипотеки върху тях с цел да съберат парите на банката. Този механизъм би трябвало да се използва само за фиктивни цесии и прихващания, одобрени от квесторите на КТБ в първите дни, след като банката бе поставена под надзора на БНБ.
Повечето независими наблюдатели коментират законодателната инициатива като безсмислена, тъй като разграбеното от КТБ вече не може да бъде спасено. Според повечето юристи предложеното действие на закона със задна дата противоречи на Конституцията. Такова становище внесе в Народното събрание и лидерът на извънпарламентарната формация „Да, България“ Христо Иванов.
Има предположения, че това е пореден епизод от войната между бившите бизнес партньори Делян Пеевски и Цветан Василев, като политикът от ДПС е в по-силна позиция, тъй като може да ползва държавната машина за свои цели. Конюнктурният интерес в случая вероятно е битката за собствеността върху оръжейната фирма “Дунарит” .
Според Йордан Цонев промените ще са ефективен правен инструмент в ръцете на синдиците, ако спечелят делата, да възстановят заграбеното от КТБ. Той обясни за пореден път, че фалитът на банката е грабежът на века и е направен от мажоритарния собственик Цветан Василев и неговия екип.
Дни след като внесоха законопроекта, от ДПС обявиха, че не могат да си обяснят защо винаги, когато се заговори за КТБ и грабежа на активите й, журналистите започват да задават въпроси за Делян Пеевски.
Дебат в пленарната зала почти нямаше, а депутатите от ГЕРБ послушаха лидера си Бойко Борисов. В средата на ноември миналата година той заяви, че партията му ще подкрепи текстовете на Пеевски и компания, защото “ако не го сторим, ще излезе, че когато сме били в опозиция, имаме нещо общо с този грабеж”.
