Сега майсторя пана, купуват ги, за да ги пращат на гурбетчиите в чужбина, каза 73-годишната жена
Продажбата на мартеници в Кюстендил е в разгара си. Един от най-големите майстори на Пижо и Пенда е леля Бойка Борисова. От 1985 г. е неизменно на площада. Няма пропуск.
73-годишната жена е потомствен мартеничар. Още от майка си е научила всички тънкости и изисквания как се спретва мартеница, която да ти хване погледа веднага. “Някога в селото ми Лелинци гледахме буби. Добивахме свила. И майка ми ме учеше как се правят мартеници от свила. Днешните и не занят какво е това. А аз правех мартеници и закичвах с тях децата на село. Това си ми е отвътре. Да правя мартеници. Не съм спирала и няма да спра. Докогато мога”, усмихва се тя.
Изработва мартениците си изцяло с български материали – прежди, мъниста, конци и др. Особено трудни са паната, които се търсят най-много последните години. Купуват ги и ги пращат на близки по чужбина, на гурбетчиите.
Всичко се приготвя вкъщи. С безкрайно усърдие и търпение и работи денонощно с двете си деца. Не се признават китайските артикули и кич, докарвани от търговци, които гонят печалбата и нищо друго. „Ама китайската стока има пазар в България и опошлява нашата традиция. Пък и младите. Особено тийнейджърите – нямат усет, нямат отношение към нашенската изработка. Завряло си погледа в смартфончето момичето и цъка ли, цъка. Не вижда истинската хубост в една българска мартеница”, обобщава леля Бойка.
“Печели се от мартеници. Който казва, че не печели – лъже”, категорична е тя. Инвалид е, но е адски пъргава. Издържа на февруарския студ, не може да се разчита на топло и слънчево време – мартеничарите най-добре го знаят. Сутрин изнасят колекцията си, вечер я прибират. “Няма отказване. Всяка година от началото на февруари съм тук, до паметника на Димитър Пешев, спасителя на българските евреи. Той ми пази мястото. Бил е благороден човек явно, щом и на мен ми върви точно на това масто. А клиентите ми са безброй. Знаят ме. А като видя моя мартеница на ръката или на дрехата на някой кюстендилец, съм доволна. А и като мине март и се разхождаме с дъщерята по Хисарлъка и видя закачена на някоя клонка наша мартеница – щастлива съм. Жив и здрав да е тоя, който я е носил и закачил на дървената клонка. Всички живи и здрави! Честита Баба Марта. Честита пролет! Ние вече в Кюстендил я чакаве пролетта. С най-хубавите мартеници я чакаме”, посреща клиентите си до сергията до площада доайенът на родната мартеница Бойка Борисова.
Касиерка на „Ученическо хранене” скочи да брани авторитета на дружеството, съветници ядоха за качествен контрол
Общината им прибирала наеми с обяснението, че доброволно...